Фабрис Лардро: Безвремие

Джойс/Бекет/Селин, тези литературни „гении“, тези автори, които поглъщате от толкова време, вие, лапачите на думи, ненаситниците, вие, които се наслаждавате пред витрините на книжарниците, зяпате обложките или самите витрини, вие, които се гмуркате неподготвени в историите, които ви разказват, без да сте си взели бутилка кислород, изпадате в пълна апнея, потапяте се в наратива, но вие не знаете всичко, излъгали са ви, тези автори, които поглъщате, които нарекох гении, това съм аз.

Всъщност можеше, трябваше да бъда аз.

Историята е несправедлива, не ви казвам нищо ново, казвате си, че нещата ще се променят, естествено, ще дойде и моят час, ще преобърна всичко, ще изпочупя статуите и ето го резултатът: направо съм като в нокаут, в тази правоъгълна и зле осветена стая, нищожен остатък от метафизичен прах.

В работата сигурно добре са се посмяли, ококорили са широко отворени очи, челюстите им, скулите и разни други мускули по лицето са се разчекнали, изкривили, за да заохкат и заахкат, за да изразят учудването си, а може би потреса си, дивата си омраза, когато са прочели заглавията във вестниците със снимката на цяла страница на Алберт Айнщин, колегата им физик, вярно, малко тъмна снимка поради лоша разделителна способност, пресата в наши дни се е разхайтила. Колегата — това съм аз. Всъщност, както ви казах, не съм само аз, има и други аз, но би било много дълго за обясняване сега, ще видим, ще видим после.

Та значи работата, колегите и аз — Алберт Айнщин. Знам до каква степен хората се подсмихват на името ми, поканете ме някоя вечер на прием, от онези служебни коктейли шведскамасатостоветопълпортокаловсок и ще видите, гарантирам за резултата! Няма грешка! Започват да се смеят, наслаждават се до насита: „Как казахте? Алберт Айнщин? Като…“ На този стадий настъпва мълчание, персоната се обръща към присъстващите, сякаш ги моли за помощ, оправя прическата си, отпива глътка от някаква течност, някаква празнична напитка, пъстра на вид, приятно искряща, тя се сбогува и си пробива път през тълпата, и се усамотява в някое тъмно ъгълче, за да се наслади на въпроса, който изгаря всички устни: „Кой е могъл да му даде такова тъпо име?“

Мерси, мамо, мерси за тази самоличност, за тази атомна гъба, закачулена на голото ми теме като шапка на тъжен клоун, която трябва да мъкна със себе си сред цялата научна общност. Знам, ти ме обичаше, винаги си ме обичала, но защо такова име? Поне да бях моряк рибар, технически кадър в търговията или служител на гише в службата за Социално осигуряване? Ама не, научен работник, на всичкото отгоре в ИЦИЧП. Трябва ли да припомням, че става дума за Изследователски център за Изучаване на Човешката Природа? Добре знаеш какво означава това, нали? Освен това, понеже споменах кариерата си, би трябвало да отбележа, въпреки че идеята да човъркам в семейните спомени ми е противна, колко решаващо бе твоето влияние.

Да говорим за момента за Айнщайн, нали го помниш, онзи тип, когото ти обожаваше, чийто плакат бе залепила на стената в стаята ми — смешната снимка на плешив старец с мустаци, който ви се плези с ококорени очи. Олицетворение на гения според теб, с което бе решила да окъпеш, какво говоря, да облееш в сияние, да увенчаеш с ореол, да облъчиш твоя син още от най-ранно детство! И то поради каква причина? Питам ви! Само защото съм роден на 18 април 1955, в деня, когато се споминал светият покровител на гениите, идолът на прохождащите учени. Земята навярно не би могла да понесе едновременно тежестта на нашите два мозъка.

Най-добре да ви го кажа веднага, никога не съм харесвал истински физиката. Направо ми се гади от мисълта за черни дъски, нашарени с тайнствени знаци, изписани с тебешир. Ще ми кажете: защо избра този път, мазохист ли си? Нищо подобно, хичхич, просто съм единствен син на самотна жена, която виждаше в мен гений, достойния и естествен наследник на Алберт Айнщайн, създател на теорията за относителността. От само себе си се разбира, задачата е тежка, програмата — херкулесовска, дантевска, всеки ще ви предскаже загуба с 10 на 1! Но ви казвам, дори го заявявам тържествено: пазете се от спящата вода, най-вече от тежката вода, айнщиновата субстанция може да предизвика странни реакции, впечатляващи неочаквани обрати, повярвайте ми!