Фабрис Лардро: Безвремие

Ако желаете, да поговорим набързо за физическо състояние и социален статут. Добре, вярно е, че Алберт Айнщин нямаше нищо общо с Аполон, беше закръгленичък, с мъка стигаше до 1,69, окапваше му косата и прахосваше пари за глупави, мазни лосиони за коса без никакъв ефект. Що се отнася до положението ми в света, трябва да призная, че не бях важна личност, изобщо не се числях сред светилата на научния свят, тези същества, които всяват респект, карат погледа на секретарките да засияе, имат запазено място на паркинга. Казвах се Алберт Айнщин, млад учен, командирован в ИЦИЧП от Института по физика. Виждате ли, това не бе точно знак на особена чест, по-скоро се бяха отървали от най-слабия във випуска.

В ИЦИЧП прозорецът на кабинета ми — 34 Б — гледаше към равнина, брулена от ветровете. Геометричен, едноцветен, този пейзаж подтиква към размисъл, а вероятно е бил избран нарочно, за да стимулира въображението на изследователите? Умът не се разсейва никога, няма коли, нито неонови светлини, нито някое красиво момиче, което ще пресече улицата, само поля и миниатюрни трактори далеч на хоризонта.

Статутът ми на подчинен, съпоставим с този на Айнщайн, когато работел през 1904 г. в Службата по патентите в Берн, ми осигури едно особено ценно предимство: спокойствието — тоест време. Култът, който Мама изпитваше към Айнщайн, ме вбесяваше, но и аз бях не по-малко очарован от делото на учителя, а именно от значението на неговите трудове за понятието време. Думите четвърто измерение , идеята, че в зависимост от скоростта, с която се движим, времето може да тече по-бавно, ме възбуждаха. Представях си как епохите се наслагват, възсядах машината на времето на Х. Д. Уелс и тръгвах веднага, на предела на брояча! Изследователската дейност и научната фантастика бяха едно и също за мен, от най-ранното ми детство ме привличаха научнофантастичните книги, аз се телепортирах, плавах в невидимото, кръстосвах въздушното пространство, щом Мама се обърнеше с гръб.

Предполагам, че това очарование е било определящо за естеството и развитието на моите трудове. Много бързо интересът ми се насочи към дупките на червеите, тези тунели, които ви позволяват да изпреварите двадесет и шест светлинни години за няколко секунди. Представете си един пряк път, едно магическо изкривяване, което мигновено ви изстрелва в друга точка на пространството и времето, в миналото или в бъдещето. Бях изял с буквите статията на Торн, публикувана във Физикал Ревю Летерс през 1988 г.: „Дупки на червеи, машини за пътуване във времето и слаби условия на енергията.“ Истинска програма… Исках да се вклиня в пробойната, да им докажа, че не е необходимо, както беше написал Торн, да се чака идването на „напреднала цивилизация“, за да се конкретизира работата. Нима малкият Алберт не е предвестник на напреднала цивилизация? Малко дързост, по дяволите!

Истина е, че първите ми стъпки не бяха блестящи. Висях цели часове наред в кабинета си, закръгленичък и самотен космонавт, изгубен в сметките си, тъпеещ пред скринсейвъра на монитора на компютъра, където плаваха блудкави галактики. Лутах се повече от пет години преди да намеря формулата, процеса, който ще ми позволи да пътувам във времето. Всичките възражения, по-конкретно тези на Хокинг по отношение на електромагнетичните колебания на вакуума, способни да унищожат дупката на червей, бяха отхвърлени. Тържество на Айнщин. Какво бихте сторили в подобен случай? Трябва да призная, не притежавах съвест, нито алтруистичното упорство на героя на Уелс, Пътешественика във времето, който спокойно наблюдава, понякога с риск за живота си, хода на бъдещето. Естествено, осъществих малък скок в бъдещето, подарих си уикенд през 2030 г., класическо, колкото да изпробвам материала: а после?

Реших да посетя Историята, да се ориентирам към конфекцията от миналото. Кощунство, отстъпление, малодушие! — ще кажат някои не без основание, науката е призвана да служи на бъдещето на Човечеството, тя трябва да допринесе за напредъка, да открие, да разгадае, да прокара пътя към неизвестното, ето каква е нейната мисия, господин Айнщин, безполезно е да посещавате мъртвата природа, да излагате на опасност хода на времето, за да задоволите уютно вашите зародишни наслади! Така да бъде, така да бъде. Да разгледаме заедно какви възможности се откриваха пред мен.

МаринянВердюнВатерлоАустерлиц, да гледаш Човека, да наблюдаваш грешките му и, защо не, ще ми кажете, вие сте толкова предвидим, ясен сте ми, да го предупредите, да промените съдбата, да избегнете катастрофите? Всички романи, всички филми като Вълноломът 1 1 Научно-фантастичен филм на Крис Маркър, излязъл през 1962 г. — Б.пр. , Дванайсет маймуни 2 2 Филм на Тери Гилиам (1995 г.). — Б.пр. , Терминатор, Завръщане в бъдещето 3 3 Американска научно-фантастична комедия с режисьор Робърт Земекис (1985 г.). — Б.пр. (любимият ми, всяка седмица го заемах от видеотеката) го доказват, пътешественикът във времето се връща в миналото, за да спаси себеподобните си. Хубаваидеяхубаваидея, записвам си я, но виждате ли, с риск да утежня моя случай, да прибавя към идеализацията на миналото престъплението на безразличието, трябва да споделя, че Айнщин не носи алтруистична душа, политиката, чувството на дълг, всичко това го изморява, той знае, че зад всеки диктатор се крие друг диктатор, запушваме пробойната и веднага избива на друго място. Да минем на следващата идея.