Фабрис Лардро: Безвремие

Бих искал да знам защо критиците са толкова въодушевени по отношение на 16 юни, тъй като в последна сметка истинската среща се е състояла шест дни по-рано, на 10 юни, в самия център на Дъблин, на Насау Стрийт. Разбира се, влюбените се целунали за пръв път на 16-и и дори са стигнали малко по-далеч, ако вярвам на биографите, но трябва ли да изпадаме в екстаз всеки път когато два хранопровода влязат в контакт? В крайна сметка това е само едно логично продължение при бозайника, разменени слюнки, навлажнени и отъркани лигавици, чиито възпроизводителни последици се описват в учебниците по биология. Първият поглед, мигът, в който двете действащи лица са се срещнали, ми се струваше по-интересен. Тутакси реших да потегля, исках да присъствам на този разрив с XIX в., да опозная човека, който щеше да срине всички в прахта, той нямаше изгубено време, което да търси 4 4 Намек за прочутия роман на Марсел Пруст „По следите на изгубеното време“, както и за прословутата мадлена, чийто мирис отключва спомените. — Б.пр. , той ви качва на влака на живота, мигът, съзнанието протича пред очите ви без сладкиш, нито мадлена. Истински двигател!

Хубав пролетен следобед, слънчев. Морски бриз, приемлива температура, безоблачно небе. Пристигането ми в Дъблин мина добре, с изключение на една силна умора, вероятно причинена от пътуването, тялото ми посърваше като скелет, изтощен от съпротивата на вятъра. Бях склонил да положа известно старание по отношение на облеклото си, като за случая се бях издокарал в хубав черен костюм и бомбе каквито се носеха в началото на века. Трябва да призная, че не се чувствах много удобно в това облекло, когато преминах по О’Конъл Бридж, където бях слязъл; напредвах с мъка по тротоара, срещах жени с омбрели, хлапета с каскетчета, хванали за ръка родителите си. Потоците хора, пълчищата от велосипедисти, амбулантните търговци се тълпяха около мен като звучна маса. От всичко това ми се завиваше свят. Без малко да ме сгази трамвай на ъгъла на Темпъл Бар, наподобяващ двуетажна кола за превозване на добитък, отрупана с реклами, от която изплуваха единствено шапки с всякакви размери, форми, тресящи се като желе. Продължих пътя си и видях Тринити Колидж. Часовникът над главната врата показваше два часа следобед: трябваше да действам бързо, скоро геният щеше да заприказва своята любима. Едва няколко минути и…

Една известна снимка, направена през юни 1904 г. на ъгъла на Насау Стрийт и Графтън Стрийт, се намира във всички учебници. На нея се виждат хора, облечени в тъмни дрехи, разхождащи се под табелите на магазините. Докато регулировчик управлява уличното движение, велосипедист с каскет напредва по паветата; жена със затруднена походка гледа втренчено в обектива, придружава момиченце (на което, извън обхвата на обектива, малко след това ще удари гръмка плесница). В средата на снимката — трамвай, чиято рекламна табела хвали качествата на Нивз фуд . Някои тълкуватели са писали по повод на тази снимка, че вероятно на нея може да се разпознае Джеймс Джойс в самия миг на скъпоценната среща: нищо подобно. Празни приказки. Ако се вгледате добре, ще ме видите в гръб, най-вляво на картината, вървя покрай оградата на Тринити Колидж. Избрал съм си място за наблюдение и се взирам много внимателно.

(Градска сцена)

Един велосипедист напредва колебливо; в момент на невнимание за малко да блъсне младеж, който носи под мишница стар брой на Айриш Таймс .

КЛАКСОНЪТ НА ВЕЛОСИПЕДА: Звън-звън!

ВЕЛОСИПЕДИСТЪТ: О, извинете ме…

МЛАДЕЖЪТ: Внимавайте, де!

Момиченце със зачервена буза се боричка с дърта бабишкера.

МОМИЧЕНЦЕТО: Първо на първо, дори не ме заболя, ако си мислиш, че ме е страх от теб…

БАБИШКЕРАТА: Ще видиш вкъщи. Когато майка ти разбере, няма да се правиш на много хитра!

Момиченцето си влачи краката и демонстративно ги търка в тротоара.

ТРОТОАРА: ( обръщайки се към момиченцето ): Хайде… давай… разкарай тази дърта вещица! ( обръщайки се към Айнщин ): Внимавай, Алберт! Виж! Той току-що пристигна, там, от дясната ти страна!

ТРАМВАЯТ: Вааааааааарррррррдддддддддааааааа!!!

Минава, настъпва временен хаос, чакам. Полезрението ми се възстанови и го забелязах да слиза по Съфолк Стрийт, малка перпендикулярна улица, по която напредва стройният му силует, високо е животното, върви твърде изправен (високомерен?), носи черен костюм и прословутата моряшка фуражка, описана във всички книги. След двадесет секунди ще премине в действие, ще пресече улицата, ще насочи сините си очи към един съблазнителен силует, ще я заприказва. Напуснах наблюдателницата си, направих крачка напред, какво решение бихте взели на мое място? Кажете ми. Исках да заема най-хубавото място, за да наблюдавам работата на твореца, датата и съдържанието на една от най-великите книги в историята щяха да се решат пред очите ми, все пак нямаше да пропусна това!