Фабрис Лардро - Безвремие

В Историята е попаднала песъчинка, някакъв механизъм е бил поставен не намясто, е отказал. Сам бях вдъхновил творбата, която щеше да ме погуби, ускорител на частици, бях помогнал на този малък фукльо, като му предоставих всичките оръжия. Още сега трябваше да сложа край на недоразумението. С болки в тялото от нощното водно четене, отидох в едно кафене, където с най-красивия си почерк, съставих кратко писъмце, изразяващо съжаление, предназначено за моя млад другар по чашка:

Драги господин Бекет,

Прочетох с най-голям интерес вашия роман, Успение богородично. Намирам, че притежава големи качества и държа искрено да ви окуража. За нещастие, тази нощ в апартамента ми се случи беда — беше опустошен от случайно предизвикан пожар. Не успях да пристигна навреме, за да спася библиотеката си, напълно унищожена от пламъците. Ръкописът ви изгоря заедно с всичките ми книги и документи. Много ми е мъчно за тази загуба и ви моля да приемете най-искрените ми извинения. Надявам се, че скоро ще имаме повод да се видим отново.

Щом се прибрах вкъщи, се настаних в банята, извадих запалка и страница по страница наблюдавах утешителната светлина на огъня от литературна слама, който стопляше моята вана.

Приключи ли? Най-сетне.

В католическата религия терминът „успение богородично“ обозначава възнасянето на небето на душата и тялото на Дева Мария. За съжаление той може, определено се опасявам от това, да обозначава също и слизането в ада на един шишко (на всичкото отгоре стар и със сигурност сприхав). След два месеца на пълно мълчание от негова страна получих писмо от Самюъл, с което ме известяваше, че Успение богородично , копие от който беше поверил за щастие на своя приятел Алфред Перон, два дни преди нашата среща, бе приет от Галимар в поредицата Блум Прес. Самюъл беше изпратил ръкописа на Валери Ларбо, който, ентусиазиран от прочита, го беше предал на Гастон, който — и т.н.

Не е нужно да ви описвам състоянието си, когато получих това писмо от отвъдното. Представете си маймуна с епилепсия, на която слагат усмирителна риза (но представата ви пак няма да е пълна).

Публикуван през януари 1930, Успение богородично постигна светкавичен и поразителен успех. Самюъл беше лансиран, заговориха за „литературна смяна“, „нов маниер“, „невероятна дързост“. Името ми беше често цитирано сред авторите, от които младежът се е повлиял, но винаги, за да се изтъкнат постиженията на Бекет, волята му да отиде „по-далеч“, общо взето, да надмине и после да убие Учителя.

Беше достатъчно изтънчен да ми изпрати екземпляр с посвещение. Хич не ми пукаше за посвещението му, скъсах неговото успение богородично, а после го изхвърлих на боклука!

От своя страна Самюъл, беше на път да ме засенчи, носеше се по вълната, започваше да заема терена, виждахме го навсякъде, преведен в цял свят, приветстванчестван, всичко за него.

Насърчен от успеха, добил самоувереност от международните хвалебствия, още на следващата година той публикува една пиеса с богат подтекст, В очакване на Леополд , която беше поставена в Париж, в театъра Вийо-Коломбие. Нов триумф.

Да ви уверявам, че наблюдавах цялата тази игричка равнодушно, означава да ви излъжа. Дори беше тъкмо обратното, вбесявах се всеки път когато чуех да се произнася името му или четях статия, отнасяща се до книгите му. Чувствах се напълно безпомощен, изостанал. Опитвах се да пътувам, доколкото е възможно, да прекарвам част от годината в Ирландия, в една малка къщичка, която бях купил на юг от Дъблин, в околностите на Фоксрок, но напразно. Все той ми се въртеше в главата. Чувствах, че ме заливат вълни на омраза и гняв, жестовете ми ставаха резки и агресивни когато лицето му, гласът му, буквите, които образуваха името му, проблясваха в съзнанието ми.

Реших да посветя цялото си време на поправката на машината. Щяха да видят те! Мислеха си, че Айнщин е казал последната си дума: жалки нещастници! Пазете се от дебеланковците, те си имат запаси! Щях да направя скок в бъдещето и да им донеса няколко абсолютни шедьовъра! Нещо, с което да запуша устата на малкото ирландче!

Месеци безплоден труд, съвсем слаб напредък, но все така никакъв резултат. Не успявах да задържа дупката отворена, да попреча на моя времеви тунел да се прищипе и да се прекъсне; всичките ми трудове върху екзотичната материя, божествената материя с негативна енергийна плътност, които трябваше да покрият пътя ми, всичките ми усилия бяха напразни! От своя страна Бекет продължаваше победоносния си път, трупаше с лукаво задоволство текстовете, които щяха да го прославят: романи, разкази, театрални пиеси. Той създаваше модерната литература. Аз пък затъвах в истеричната умора, в програмираното си деградиране, пикльо-далекоглед-нощна птица, подходящ пациент за гериатрите, скоро ще се наложи Марта да ме запаси с памперси. Имах усещането, какво говоря, убеден бях, че надутият младок е причината за всичко, той ускоряваше деградирането ми, може би беше поръчал кукли, които всяка вечер пред камината си пробождаше в сърцето, рецитирайки заклинания, научени от Гастон, всички са се съюзили, таен ГалиБлум, скоро ще ме изхвърли през борда!