Фабрис Лардро - Безвремие

Случаят е приключен, да не чувам повече за Фердин.

Лудите години, период (както личи от името) на еуфория, който историците единодушно разполагат между 1919 г. и 1929 г., предизвикват най-безумни коментари и измишльотини, говори се за шампанско, чарлстон, сюрреализъм, никой не пропуска да спомене щурите кабарета, където се изсипва цяла клика от прокълнати писатели. Бих желал, ако позволите, да споделя с вас моята гледна точка по отношение на този феномен, който се свежда до три елемента: едно писмо, юмручен бой и една лекция.

Да започнем с писмото, ако желаете. Внимателният читател със сигурност не е забравил краткотрайната, но пълноценна връзка, която имах с една очарователна студентка на име Виолет. Честно казано, в съзнанието ми нещата бяха приключили, заровени в паметта, старателно подредени в мозъка ми в раздел плътски наслади. Оттук нататък тя трябваше да бъде само стимулант, който архиварят изважда, когато ритъмът на модерния живот стане прекалено непоносим, тогава трябва бързо да се съживи историята, да се оцветят картинките, да се преоткрият всевъзможни усещания, за допир, обонятелни, визуални, вкусови и внимателно да се напаснат, за да е сигурно, че всички измерения на сцената се радват на пълен синхрон. Признавам, че често си пусках този вътрешен филм, чиито елементи се опитвах да подредя възможно най-добре, като се хващах и за най-дребния детайл, способен да засили реализма, разположението на възглавница, силата на осветлението, цвета, размера и материята на женско бельо. Ефектът беше понякога впечатляващ, почти толкова въздействащ колкото машината, пардон, затворената крива на времето , за момента парализирана, която ме беше довела до тази история (но, успокойте се, въпросната машина ще влезе отново в употреба). Колкото и реалистична да беше картината, си оставаше само в моето съзнание. Поне така си мислех. Докато един почтен френски гражданин, изпреварвайки патриотично една практика, която в периода от 1940 до 1944 щеше да стане високо ценена, изпрати анонимно писмо на Айлин. В този парцал от две страници, изписани с дребнав почерк на посредствен човек и навяващи мисли за нещо толкова сериозно като спасението на обществото, въпросният писмописец разказваше твърде подробно обстоятелствата, причините и последиците от онова, което трябваше според собствените му думи да се нарече „гнусна и напълно долна афера“. Според автора на тази алтруистка поезия трябваше да получа смъртно наказание, да ми сложат ташаците на дръвника! Айлин намери писмото на Коледа през 1920, когато се върнахме от Ирландия. Бяхме заминали в Дъблин, за да присъстваме на погребението на Лиам: горкичкият беше убит по време на келтски футболен мач от специалните английски сили, Black and Tans , като репресия срещу екзекутирането на британски военни — цирозата в крайна сметка бе победена от политиката. Съпругата ми се възмущаваше от положението в страната, където в кървава игра на пинг-понг правителството на Нейно Величество, упражняваше безмилостна репресия върху движението за независимост. Атаките на ИРА идваха в отговор на полицейските акции и обратното. Омраза, насилие изпълваха новините. Сякаш нарочно, в духа на библейска символика, която Мама много харесваше, доносническото писмо пристигна в деня след разделянето на Ирландия — 22 декември 1920. Спомням си големия хол в апартамента на улица Университетска, голямата библиотека, където бяха подредени преводите на творбите ми, виждам отново лицето на Айлин, докато разчиташе посланието, първо с известно спокойствие, правилни черти, спокойни, после ритъмът се ускори и стана хаотичен, сбърчени вежди, свити устни — тя, бързаща да свърши. След кратко мълчание произнесе присъдата, после това изречение, изречено с много странен металически глас: „Ще се втурнеш да ме успокояваш и ще ми кажеш, че всичко е лъжа, нали?“ Аз съм човек, чийто морален живот може да послужи за пример, но ми е трудно да лъжа, най-вече в този случай, поставете се на мое място. Притиснат от твърде реалистични подробности, които ме караха да мисля, че автор на писмото не е никой друг освен самата Виолет, решила да си отмъщава дявол знае за какво — жените имат склонност да се престарават, често театралничат, доволно драматизират — та казвах, притиснат, или по-скоро оплетен от чувство за вина, което винаги ви обзема навреме, си признах. Последва второ мълчание, малко по-продължително, малко по-мъчително от първото, виждах как атмосферата видимо се влошава, като въже, което гори, разнищва се и в крайна сметка се скъсва, тъй като не сте съобразили тежестта на товара. Вашият уважаван разказвач, който умее да намира вдъхновение в решителни моменти, избра този миг, за да произнесе помирителните думи: „А Гастон? — чух гласа си да произнася — може би можеш да ми обясниш какво правиш с него, след като започнахме с признанията!“ Добре го изигра, Алберт, наистина добре, направо майсторски! По чиста семейна логика красивата жена, която споделяше живота ми от близо петнадесет години, напусна стаята след ново мълчание (третото), което този път прозвуча като погребален камбанен звън. Трябва да призная, че от няколко седмици нещата се натрупваха. След като световната война приключи у Айлин отново се роди надеждата за поколение и тя поде своя кръстоносен поход за възпроизводство. Щеше да навърши тридесет и девет години. Вече изобщо не се шегуваше. Въпросът беше на живот или смърт. Притиснат да взема решение по въпроса за бащинството, най-сетне признах моя жалък недъг. И понеже едно откровение води до друго, признанията ми бяха пълни и поучителни: разкрих не само физическата последица от прекараната заушка — безспорна и доказуема — но и причината. Така разказах как между двайсетата си и трийсетата си година се срещах с очарователни създания в алеите на Булонския лес. Пълна яснота относно предоставяните услуги въз основа на първичен икономически обмен (съвокупление и/или фелацио срещу предварително договорена сума пари), но те можеха да се окажат допълнени с бонус, който обикновено откривате по-късно, имам предвид венерическите болести. Бях щастливият ползвател на подобно гаранционно обслужване, всъщност двойно, тъй като ви дава като екстра стерилност: сперматозоидите ви са скапани, за боклука!