Фабрис Лардро - Безвремие

След световната война — един милион жертви, ранени и изчезнали — започна литературната война. Цивилизована на повърхността, невъоръжена по принцип, но също толкова безмилостна, повярвайте ми! С Айлин се прибрахме във Франция през пролетта на 1919 г. Списанието НРФ току-що бе започнало да излиза отново след петгодишно прекъсване, цяла вечност мълчание, и внезапно страстите се отприщиха, писателите бяха на нож, на ръба на разцеплението, на литературния взрив! Каква беше причината за конфликта? Една уводна статия на Жак Ривиер, проповядваща „чистата литература“ и отказ от политическа и морална ангажираност. Само това. Много бързо статията вся раздор и раздели компанията на два лагера: в единия бяха Жид, Гастон и Копо, влюбени в чистото изкуство — естетиката преди всичко — в другия Шлумбергер, Друен и Геон, борци, които говореха за „морална или социална ефикасност“. Най-накрая се обединиха на улица Мадам, прибраха ножовете и забодоха отново носове в ръкописите си, но конфликтът си беше доста тревожен! За да ги сдобри окончателно, Гастон отложи за следващата година издаването на Момичетата в цвят на Марсел Пруст и реши да публикува Смърт на кредит II още през есента. Кратко и ясно. „Този текст може да отговори на изискванията на двете страни“, ми обясни той сериозно, като фин стратег. „Този роман извършва революция на езика и въвежда език на революцията: няма човек, влюбен в изкуството и привърженик на свободата или правдата, който да може да остане безразличен към него!“ Гастон не грешеше, той имаше нюх… Смърт на кредит II излезе през септември 1919 г. Продажбите вървяха добре, а критиката беше благосклонна (да подминем студения душ във Фигаро , който ме нарече „анархист“ и „гробар на фрееееееееенския език“), и така романът ми, благодарение на активната подкрепа на Леон Доде и Люсиен Декав, спечели Гонкур с два гласа пред Дървените кръстове на Доржьолес. Айнщин на върха! Айнщин ликува!

На този етап от разказа съм длъжен да отговоря на основателното запитване на читателя: какво стана с Луи-Фердинан Детуш, господин Селин? И той ли пропадна по същия начин? Певец-алкохолик? Вечно мърморещ почти сляп лекар? Какво ли изпитва, докато чете Айнщиновите творби, в които се разкрива неговото съществуване? Дали ще се покаже? Ще предизвика ли скандал? Дали все още може да пише, след като съзнанието му е било ограбено? Истината е, че след като творбата беше публикувана, съдбата реши, че е излишно да продължава живота на нейния автор. Ето приблизително как станаха нещата:

Представете си равнина, или по-скоро безкрайно равно поле, представете си реки, канали, канавки, които единствени го нарушават, представете си конници в полето, конници под бомбите, обезумели жребци, които отиват на север. Poelkapelle. Трябва да си върнем Poelkapelle! Голяма работа! Ще можем ли поне да се изкъпем? Въобразявате си. Един конник преминава през тресавището, язди коня си в апокалиптична атмосфера. Скоро ще се свечери. Мъжът (броненосец от 12-и полк) се връща в базовия лагер след свързочна мисия. Гледа право пред себе си и не забелязва скрития в засада стрелец, който натиска спусъка. Куршумът не е предназначен за него, но рикошира върху някаква метална повърхност, може би каска, предмет, чиято изключително плътна атомна структура оказва съпротива, та той рикошира, както казвах, и след като пробива бронята, разкъсва плата на униформата, преминава през кожата, после счупва ребро и изморен от това пътешествие, се свива в един туптящ орган, който, след анонимното му излизане от военния завод, отвратителното съжителство с други муниции, военни серии, патриотични отрепки, му предоставя заслужен отдих. Конникът, на име Луи-Фердинан, няма избор и се сгромолясва. Датата е 27 октомври 1914 г. За Фердин битката при Ипр е приключила. Завеса. Никога няма да напише и ред — ще запише единствено себе си — трагично и без перспектива — в покосените бойни редици. О, знам, че тази версия противоречи на всички биографии, но мога да ви уверя, че събитието е автентично. Ето, за недоверчивите, дори извадка от писмо, което капитан Шнайдер изпрати на бащата на жертвата:

Близо до Ипр, на 28 октомври 1914.

Драги господине,

Синът ви беше улучен на следващия ден, след като ви писах, че е добре! Така е на война, тук по-малко отвсякога можем да гарантираме какво ще се случи през следващия час! Умря мигновено и тялото му бе изнесено от пехотинците. Държа се храбро, посрещаше с гърди куршумите, с ентусиазъм и храброст, които не го напуснаха от самото начало на военните действия. Приемете, драги господине, най-искрените ми съболезнования.