Фабрис Лардро - Безвремие

Едва се спасих, Мойсей Айнщин, deus ex-Бойл 33 33 Авторова измислица по подражание на Deus ex machina (лат.) (Платон, Кратил, 425). Бог от механизъм. В древногръцката трагедия заплетените положения се разрешавали с помощта на божество, което се явявало на сцената чрез някакъв механизъм („машина“). Изразът е употребен в смисъл на неочакван помощник. — Б.пр. ! Събитието се случи на 5 април 1914 г., рано сутринта. Каблограма ни извести, че Джон Бойл, бащата на Айлин, току-що е починал в дома си в Кълъмбас (Охайо), изоставен от тази несигурна машина, каквато е човешкото тяло, добре изработена, но без гаранционно обслужване, което да я замени, крехък и притворен продукт, печално тленен, чиято най-малка повреда може да предизвика рязко спиране, необяснимо и необяснено — потребителят трябва сляпо да се довери, да се остави в ръцете на създателя.

Незабавно поехме към Щатите на борда на голям кораб.

Погребението на Джон Бойл, създател на империята със същото име, протече с протестантска строгост. Имаше гайда, четоха се псалми, прах, която се връща в прахта, може би става дума за пепел? Не знам точно, валеше в онзи ден, като в Дъблин, едно последно ирландско намигане. Всички елементи бяха налице за романтична сцена, изпълнена с достолепие, трябва да отбележим, че като цяло не така успешна като погребението на Пади Дигнам в гробището Проспект, в Одисей . Бдението над мъртвеца преди погребението съвпадна много повече с очакванията ми. Семейството, приятелите се бяха събрали около мъртвеца, поставен върху красив, бял чаршаф. В долната част на леглото — галон с уиски, до главата му — буре с бира. Хората се прекръстват, оттеглят се, връщат се, сядат дискретно, спират пред бюфета, за да си сипят чаша чай, чаша пунш с уиски, парче кейк. The Boyle’s Wake 34 34 Виж Finnegan’s Wake, „Бдение над Финеган“ от Джеймс Джойс. — Бел.ред. … Заглавието и очертанията на бъдещ роман се родиха през нощта. След епопеята на Блум през един наситен ден се готвех да изследвам мрака, нощен роман, пътешествие до края на несъзнаваното. Логично продължение на Одисей , книгата ще напредва, подобно на сън, с лъкатушно движение, несигурни и разбъркани думи. Ще завърши с утрото, когато миризмата на уиски съживява трупа. Съвършена художествена логика, нали?

Джон Бойл, който определено нямаше нищо общо с Лазар, не възкръсна от мъртвите. Беше погребан тържествено, заобиколен от множество мрачни и мокри силуети, които махаха с чадърите си, за да прогонят злите духове от отвъдното. Айлин изглеждаше безчувствена, с вглъбено, безизразно лице. По-големият й брат, Джон У. Бойл, висок рус тип, леко прегърбен, лееше горещи сълзи, стискайки за ръката едно десетинагодишно хлапе — сина му, Шимс Бойл. Джон У. притежаваше две основни характеристики,

а) беше от мъжки пол,

б) беше първородният син,

които сега го правеха единственият господар на семейните дела. Вече той ръководеше Standard B’oil Company и нейните тридесет и девет рафинерии (Айлин си запазваше възможността да продължи да кръстосва света на разноските на магната и да обогатява артистичния си темперамент — в компанията на своя вълшебен принц, вашия предан разказвач).

След като присъствах на вледеняващо-превзетото погребение, което накратко ви описах, и днес все още се питам как старият пуританин е могъл да финансира издаването на Одисей , този роман, който някои американци, начело с Дружество за премахване на порока , определиха като „порнографски“. Аз, порнограф! Дори не си го и помисляйте! Противно на всякакво очакване, старчето никога не се възпротиви, само плащаше. Спомням си за един кратък телефонен разговор, в който между другото, беше попитал Айлин дали слуховете, които се носеха за моя роман, са основателни. „О, татко, мислиш ли, че дъщеря ти щеше да вложи толкова енергия, за да публикува ужасии — го бе уверила моята съпруга…“ „Разбира се, че не, скъпа, но знаеш какви са журналистите. Впрочем, трябва да призная, че не прочетох повече от десет страници, от които не разбрах кой знае какво — може би в това цензурите виждат порока: не знаят какво да махнат!“ Джон Бойл вярваше сляпо в дъщеря си, тя можеше да направи или да каже каквото си иска, той отстъпваше. Това наистина беше учудващо, повярвайте ми, защото по отношение на бизнеса патриархът винаги е бил безскрупулен, независимо дали става дума за конкурентите му (поне каквото е останало от тях), или за служителите му, беше се оказал неотстъпчив, непреклонен, бачкай или пукни, спечели си спасението на земята, а за после ще видим! Бащиното снизхождение към Айлин вероятно се дължеше на поразяващата прилика с майка й, починала от рак, когато малката била на десет години — дори великите бизнесмени понякога изпадат в сантименталност. Но аз съм неблагодарен, направо си зъл, Алберт, и най-вече несправедлив спрямо Джон Бойл, защото той, в последните си години, вероятно предчувствайки божия съд, се бе впуснал в широкомащабна филантропическа програма. Днес всички познават фондацията Бойл, институция със световна репутация, чийто основател бе моят бивш тъст. Здравекултураобразование, беше навсякъде, било то за благоустройство на Балканите, медицинска помощ в Южните щати, реставриране на паметници или помощ за артисти, навсякъде само едно име: Бойл. Впрочем, именно в този дух на алтруизъм и вярност към семейната традиция Айлин ме подтикна да напусна Кълъмбас, за да отида в Ню Йорк, където се намираше седалището на фондацията; тя държеше да продължи и да разшири делото на баща си.