Фабрис Лардро - Безвремие

Разхождам ви като в пиеса на Мариво — описвам ви етапите на любовното ухажване, лечението на закоравелите алкохолици, общественото здраве, но бъди честен, Алберт, престани да ни разиграваш комедии, всичко това беше второстепенно, допълнително, твоя натраплива мисъл. Истинската ти мотивация беше свързана с книгите, интелектуална, литературна преди всичко — мисълта за кариера, амбицията, назовете го както искате, ме крепяха в живота. Гастон, като всички издатели, беше дискретен дипломат, отнасяше се с уважение към авторите, към техните терзания, творчески кризи, блокиране пред белия лист, но не забравяше НРФ, не беше в негов стил. И понеже фирмата се подчиняваше на някои, макар и низши, материални повели, като фишове за заплата, социални осигуровки, разходи за хартия, съставителство — списъкът би бил много дълъг, главозамайващ — той никога не забравяше, че продажбата на книгите крепеше цялото начинание. И тъй като тези книги се създаваха от автори, рядък вид на изчезване, животното трябваше да се стимулира дискретно, но настойчиво, да се проучва творческото му подсъзнание, артистичната му утроба. Гастон много го биваше за тази работа, истинска желязна ръка в кадифена ръкавица, първокласен лицемер. „Е, Алберт? Кога ще дадете потомство на господин Блум? Не ви ли вдъхновяват вече улиците на Дъблин?“ Преведено на авторски език, това означава: „Какво се помайваш, безделнико! Вложих милиони в теб, а ти си се размекнал! Шматкаш се по Сен-Жермен! Трябва малко да се поразмърдаш, приятелю, във футбола никакъв те нямаше, но ако се окаже, че и писателят е толкова бавен колкото вратарят, скоро ще ти покажа вратата! Ще те понижа в длъжност!“

Разбира се, вие вече ме познавате, Алберт не е никаква тайна за вас, бях взел мерки, бях предвидил продължението, куфарите ми пращяха от запаси. Чували ли сте за Луи-Фердинан Селин? Някои ще се възмутят, други ще се изринат, ще изпаднат в шок; други — невежи, безразлични или вече предали се, ще обърнат гръб, ще се прозеят невъзмутимо. Значи трябва да ви дам малко информация.

Луи-Фердинан Детуш (1894-1961), наричан Селин, макар и антипатичен, имаше литературна дарба. Завършил медицина, Луи-Фердинан, „Фердин“ за близките, практикува професията си през целия си живот. След написването на доктората си за Семелвайс (унгарски лекар, да ви светна) той се отдал на артистичния жанр, наречен литература. Направо да си го кажем, взриви всичко! Романът вече не беше същият като преди, пълен взрив! Пътешествие до края на нощта, Смърт на кредит, Оркестърът на палячовците, Феерия за друг път , все химни за таланта, поредица от шедьоври. Ще ме запитате: какъв е приносът на Фердин, какво наистина е дал на литературата? Ще отговоря: езика, вниманието към езика, тоест към един определен език, който не се обременява с превземки, не се прави на благочестива девственица, и дума не може да става да пише като маркиз, той е човек на словото, който добре си подбира думите, леки елегантни нюанси, типично френски, стилизирани, Фердин преоткрива улицата, ежедневието, той нарича котката котка, за предпочитане Вебер, черпи вдъхновение от извора Рабле, взаимства от Вийон, за да даде плът на думите, иска изреченията да изговарят света, той размесва, размесва, за да може да чуем любовта/живота/омразата, преминава през вихъра на събитията без скафандър. За какво разказва тази красива одисея? За един ден в Курбьовоа? За отбиване в публичните домове на Пигал? В какво ще се преобразим този път? В надут пуяк? В кресливо прасенце? Или ще ядем телешка глава и ще пием шварц кафе? Фердин може да ни предложи нещо много по-добро. Чрез неговото съзнание, чрез тялото му — прекосяваме века, води ни от войната през 14-18 до тази от 39-45, бомбите избухват, самолетите пикират, приземяваме се в Африка, откриваме Ню Йорк, отклоняваме се през Германия, кратък престой в Дания, жегастудбури, всичко присъства! Хубава програма, нали? Ужасът на войната, несправедливостта на колониализма, безпътицата на бедните, натрапчивата мисъл за смъртта, с две думи пълна програма. С изключение на една „подробност“. Цветната, сто процента поучителна картина, която току-що ви обрисувах, съдържа един пропуск, нещо не пасва и цялата постройка рухва. Фердин се е нуждаел от виновник, нали разбирате, мислел е, че първоизточникът на греховете на света е един и същи човек, който шушука зад гърба ви, превзема властта, крои заговори, за да ви задуши. Да, Фердин беше антисемит, памфлетист на дребно, който използва таланта си, за да оскърбява, да заклеймява слепешката. Та значи през тридесетте години господин Детуш пуска една жлъчна поредица: Училище за трупове, Красивите чаршафи, Моя е вината, Дреболии за едно клане .