Фабрис Лардро - Безвремие

От този момент нататък аз наистина скъсах оковите, край на екзистенциалните тревоги, на желанието да замина, бях осиновен, гражданин на десетте години на XX век. Страхът от перитонит? Желанието да си пусна едно хубаво старо CD на Гарбич ? Да се натъпча с тексаска пица, докато гледам Шемет 25 25 Vertigo (1958) — филм на Алфред Хичкок. — Б.пр. на видеото? Задраскани на айнщиновата карта (поне за момента), с което приключваме с хроноцентризма. Машината на времето е шкартирана, покрита в един дъблински сутерен, където ще потъне в прах, а скоро ще бъде проядена от червеи, ама не от онези, които правят дупки във Вселената.

Одисей е вече преведен на френски. Изглежда, сте държали творбата ви да бъде преведена първо на този език. На какво се дължи този избор?

Преводът на Одисей не беше лека работа, това е най-малкото, което може да се каже. Щях да избегна много безполезни и изтощителни постъпки, ако бях донесъл при последното си пътуване френското издание на опуса. Ама кой знае защо, поради учудваща, простима и рядка небрежност, Айнщин го беше забравил. Винаги съм бил разсеян, човек не се променя току-така! В училище, ще си позволя кратко фройдистко отклонение от темата, трябва да ви доверя, че често витаех в облаците, съзнанието ми напускаше класната стая, чийто прозорец, както подобава на всеки републикански прозорец, гледа към огромен двор с чинари. Посещавах трилиони галактики, възсядах светлинни години, които не знам защо, но се противопоставяха яростно на училищното време. Резултатът: никога не си довършвах контролните и следователно получавах отчайващи оценки, с което предизвиквах майчиния гняв. Разочароваща реминисценция, нали? Ученикът Айнщин може да работи по-добре. Да се върнем на нашия превод, ако сте съгласни. Ключовата сцена се случва в голям парижки хотел, в някакъв февруарски ден, сив, възможно най-мъглив. Един масивен мъж, хайде да кажем средно дебел, за да не обидим никого, — той положи огромни усилия през последните месеци, — та казвах, един мъж бута въртящата се врата и се представя на рецепцията (докато минава, се възхищава на величествените колони от зелен мрамор). Подава визитната си картичка на служителя, на чиято униформа с перфектно излъскани копчета се възхищава (все така мимоходом). „Бихте ли съобщили за пристигането ми, моля?“ Рецепционистът изпълнява своите задължения и след няколко минути го завежда безшумно на горния етаж на сградата. По отношение на мястото описанието ми е много сбито, за да разпознаете Отел дьо Лувр, но що се отнася до персонажа, вие всички разпознахте вашия уважаван разказвач. Нали разбирате, исках лично да направя стъпката, исках на всяка цена да се срещна с моя преводач, този, който щеше да лансира господин Одисей на езика на Молиер. Чукчукчук, шум от стъпки, скърцане на паркет, Сезам, отвори се, ето го най-сетне. Колко е блед моят домакин, този млад мустакат мъж с вид на латиноамериканец, на около тридесет години, сякаш излязъл от интензивното! Веднага ме кани да вляза и без да има преддверие, без барокамера, ретината ми е още неподатлива, се озовавам пред един боксьор, облечен в кринолин.

— Това е майка ми.

— …

— Мамо, представям ти Алберт Айнщин.

— …

— Авторът на Одисей .

— А да, романът, за който толкова ми говори. (Мълчание.) Добре дошъл, господине. Синът ми смята книгата ви за много важна. Ще ме извините, че не съм я чела, не чета английски в оригинал.

Момент на смущение, без ангелска интерлюдия.

— Да излезем да се поразходим, господин Айнщин, и ще ми обясните защо сте дошъл…

— Ако жел…

— Да излизате? В това време? Надявам се, че не говориш сериозно!…

— Виж, мамо…

— Здравето на сина ми е много крехко, господине, той вече е развивал пневмония и е лежал в германски санаториуми (виж ти, виж ти, и той в Германия).

— Аз… аз напълно разбирам (казах аз).

— Тази есен, в Монпелие, здравето му все още беше много крехко.

— Няма да се бавя, мамо, този господин идва специално от Лондон и…

Започна ожесточена семейна битка, нокаут още в първия рунд! Защото, разбирате ли, пред мен стоеше незабравимият, немислим, автентичен феномен на ринга, шампионка във всички категории по кастриране, свръхкласирана, свръхобсебваща, свръхвсичко, превъзхождаща дори Мама Айнщин, нещо неописуемо, уникално, непревземаема и свръхподготвена военна машина, библейско снаряжение със зъбчата вагина, жестокохранително. Не обичам да се ровя в семейните тайни, да пъхам носа в интимните работи, но после научих как очарователната дама отказала да еманципира синчето, когато, на двадесет и една години, поискал своя дял от бащиното богатство. Да повериш скътаните пари на един безотговорен младеж? И той да ги профука? И какво още? Тя се бе заинатила и за да удържи победата, както някои стигат до бой, се бе обърнала към съда (в този случай, като се има предвид телесната маса на атлетите, по-добре беше за моя млад приятел да се ограничи с адвокатите). Най-сетне, примирие — край на кавгите. След доста мъчителна словесна схватка моят млад приятел, който не се смущаваше и показваше непоколебима решителност, получи разрешение да излезе. И така, ето ни на ледения тротоар, голям открит площад, пред нас Комеди Франсез, авеню Де л’Опера. Поемаме вляво и вървим под аркадите на улица Риволи в посока към градината на Тюйлери. Спътникът ми е почти безплътен, сякаш развяван от вятъра, надявам се, че няма да пукне (иначе майката Немезида ще бъде безпощадна, смъртоносна — опасявам се, че ще бъде свършено с малкия Алберт). Все пак умът му е по-уверен от походката и той започва много бързо разговор за Одисей , който обсипва с хвалби. „Аз наистина съм луд по вашия роман — ми казва той — никога никаква книга не ми е вдъхвала такъв ентусиазъм! Аз… всъщност… представата ми за литература се преобърна, след като го прочетох. А също и за писане…“ Говори ми за литературен проект, над който работи, своеобразен дневник или нещо от този тип, чиято структура и цел напълно е преосмислил, след като ме е прочел. „Това, което сте измислили на края на Одисей , този вътрешен монолог, това потапяне в съзнанието със сигурност ще има последователи!…“ Доверява ми, че е „адаптирал“ моята техника към живота на един от своите персонажи, богат любител на изкуството, който кръстосва Европа. „Всъщност, много скромно, уточнява той. Пишете ли нова книга?“ — пита той докато влизаме в градината на Тюйлери. Оставам уклончив, да, един черен текст, доста лиричен, поддържам мистерията на сътворението, нали разбирате, споменавам за пътешествие в най-съкровеното у човека, на предела на неговите емоции, бих искал да обединя гласа на човека с този на литературата, за да може говоримият език, обяснявам аз, с умели паузи — играя пред моя млад приятел ролята на взискателен творец, който търси точната дума, — за да може езикът да избликне изпод перото, стига сме писали като маркизи, край на изкуствените похвати! Продължихме да вървим съвсем на открито, духаше сибирски вятър — опасявам се, че скоро ще покоси моя спътник. И аз с моите идеи за разходка! Вижте го само как кашля, как трепери! Обземат го такива пристъпи на кашлица, че кръвта ви се смразява! (батальони от цитомегаловируси ще го усмъртят, ще настъпи боричкане на бактерии, пиршество, вече си се представям във фоайето на хотела, как занасям все още топлия труп на почитаемата и красива родителка). Казвам си, че кариерата ми е провалена, край на забежките: в гробищата, Айнщин! Зима не зима, болен или здрав, погледът му светва, когато се връщам на темата за целта на моето посещение: превода на Одисей . Възлага се на него. Ето че замръзва на място, парализиран, опитва се да си поеме дъх, втренчва се във върха на Айфеловата кула, която се издига на хоризонта, и ме наблюдава с недоверчив поглед, готов е за сърдечна криза, мигновен инфаркт, направо е готов да се гътне и без помощта на студа! (Горкият аз!). „Да преведа Одисей ?“ Оглежда безформената гара Д’Орсе на петстотин метра от нас, там, от другата страна на Сена, после потъва, отлита. Смяна на сцената, смяна на декора, появява се Лифи, да живеят старите тухли! Изгнание сред улиците на барон Осман 26 26 През 1853 барон Осман презастроява центъра на Париж по нов градоустройствен план. — Б.пр. , сбогом Риволи, край на превземките, да започнем да говорим! Да се развържат езиците, разсмейте ги, научете английски, преименувайте парковете си! Защо не Мериън Скуеър, защо не Сейнт Стивънс Грийн?