Фабрис Лардро - Безвремие

Съпругата ви е доста ангажирана политически. Вие обаче, изглежда, слабо се интересувате от големите политически дебати. Не заехте никаква позиция по отношение на Ирландия, която сега преживява съдбовни за нейното бъдеще мигове и чиято пламенна фреска представлява Одисей. Точно преди две години бе създадена Шин Фейн, сега тече дебатът около приемането на Хоум Рул, всичко това не ви ли подтиква да направите някакъв коментар?

Ето на! Актуалността! Реалността! Политиката! Искат да ме приобщят, пакипак. Толкова по-зле, няма да отговоря, във всеки случай не в момента. Тъй или иначе, можете да се досетите, че този въпрос, честно казано, никак не ми допада. Съпругата ми, от името на нашата двойка, бе поела бремето да изразява възмущение и активна социално-политическа позиция. Впрочем, в лицето на Уелс, тя бе намерила идеалния събеседник. Нали разбирате, приятелчето Хърбърт се увличаше, какво говоря, направо беше пристрастен към политиката! Господин-пътешествие-във-времето беше от доста време един от стожерите на английския социализъм. Яростен противник на капиталистическата система, но също скептично настроен към обосновките на марксизма, той беше член на „Фабиан Съсайъти“, клуб на интелектуалци, които се бореха за равенство чрез „колективна собственост и демократичен контрол над националните ресурси“. Само това ли? О, повярвайте ми, биваше си ги, да ги видите само как се караха, издребняваха, подрязваха крилата на идеологията, правеха на пух и прах идеите, фини частици, които ще продължат да витаят в духа на времето и бавно и сигурно ще проникнат до дъното на мозъчните клетки, neuronal agreement 23 23 Съгласие на нервните клетки (англ.) — Б.пр. , вътрешна плакатност, нова световна тъкан. По принцип, няма нищо по-мъчително, по-претенциозно от политическа дискусия. Няма да ви описвам дългите вечери, в които нашите две особи глаголстваха. Това водеше до следните сцени:

ТОЙ ( с искрящ поглед, провокативен ): Всъщност, ако се замислим, марксизмът е само своеобразно практическо християнство, нищо повече.

ТЯ ( възмутена, едва не разсипа чашата си чай ): Как можете да кажете подобно нещо, Хърбърт!

ТОЙ ( доволен от предизвикания ефект ): Ами да, ами да, така е, уверявам ви. Като добавим недостатъка, че не работи като модел и залага на най-низките човешки импулси…

ТЯ ( държи се сякаш е станал дипломатически гаф, потенциален casus belli 24 24 Причина за война (лат.) — Б.пр. ): Бих искала да знам за какви импулси намеквате!

ТОЙ ( ликуващ още по-силно ): Омразата, уважаема, нуждата да се руши, класовата борба не са нищо друго… Лесна, мистична и в крайна сметка опасна идея. Впрочем класовата борба беше наложена на социалистическата идея… от хора, които няма за какво да се борят.

ТЯ ( почервеняла от богаташки гняв ): …

(Разходка зад кулисите, пауза в представлението, актьорите се срещат в градината за помирението.)

Уверявам ви, че имаше върхове, мога да изброя цяла сюрия като онзи ден, когато Хърбърт твърдеше сериозно, че иска да превърне Фабианите в Самураи, „които щели да въплътят в очите на човечеството смисъла на Държавата“. Еквилибристика! Никога не се намесвах в разговорите им. Все пак един или два пъти ги придружих на митинги на Клифорд Ин, в Лондон. Всички те бяха под влиянието на Хюбърт Бланд, един тип, облечен с фрак, с монокъл на черна панделка. Трябваше да го видите на трибуната, истински феномен, уверявам ви, с мощния си тържествен глас и този самонадеян маниер да води дебати. Бланд не беше антипатичен, но жена му… жена му… същинска вещица, любезна като тигрица, направо да ви отврати от социализма! В одимената стая с неясни, мъгливи контури винаги ехтяха бурни ръкопляскания, избухваха караници, чиято причина никога не можеш с точност да разбереш, освен че са изключително сериозни, но имали значение! Ораторите се сменяха, думите преминаваха през времето и пространството, всички измерения на вселената, която се разширяваше или свиваше, и скоро, много скоро, събранието се закриваше, потокът от активисти поемаше по Странд, после по Флийт Стрийт през зимната нощ, където най-после, най-после, се озовавах сам с Айлин на брега на Темза. Чаках само този миг, нали разбирате, благословения миг, в който бъдещето на света щеше да свие знамена за няколко часа, да ми позволи да се прибера вкъщи и да се отдам на красноречието на ласките. Вероятно именно през този период съм осъзнал промяната: прибирате се у дома, облъхва ви топлината на жилището, огънят в камината пращи — подобно нещо е възможно, когато човек си има слуги — сваляте пардесюто си, все още напоено с лондонски студ, като внимавате да го поставите внимателно върху кожения фотьойл и прегръщате съпругата си, без да бързате, но и без да се колебаете, нали трябва да съвместите увереността в утвърдената любов с еротичната несигурност, с нейната непостоянна, определено непредвидима природа. За вас, Алберт Айнщин е трудно да осъзнаете значението на това, че тялото й, съвсем реално, така реално, е осезаемо за пръстите ви, че предизвиква в мозъка ви подобни усещания. Разчитате кожата й като текст, в който не можете да се спрете на една дума, на едно изречение, трябва да минете на следващия образ, за да може да оцените предишния: ето защо трябва да заличавате, да умеете да забравяте, за да продължите и да приемете провала, да приемете, че сте изправен пред една недостижима съвкупност. Каквото й да е непостижимото, неназовимото във вашето съществуване, сега проумявате основната посока, намирате се в съвсем реална ситуация, приятелю, прекрачил сте във времето, ето че сте се интегрирал в нова епоха — епохата на Айлин.