Фабрис Лардро - Безвремие

През цялата ми кариера журналистите ме засипваха с отчайващите въпроси, които много мои събратя е трябвало да понасят преди мен (и ще понасят след мен, защото се опасявам, че тези интервюта се възпроизвеждат). Предоставям ви сега основните, за да бъдат напълно ясни нещата между нас.

Откъде черпите вдъхновението си? За написването на книга като Одисей са били необходими години на подготовка, купища страници с бележки…

Как работите? Можете ли да ни опишете един ден от живота на писателя Алберт Айнщин?

Господи! Какво плачевно начало, все същата песен, това не поражда особено желание да продължиш. Добре, що се отнася до вдъхновението, знаете не по-зле от мен, че проблемът не се поставяше предвид библиографските ми източници. Делото е приключено. Следващата точка, ако обичате! Трябва да призная, че следващата точка, макар че и тя не заслужава особено внимание, поставя известен проблем, дори истински проблем, доколкото бях само преписвач, а не творец: на какъв скапан метод можех да се позова? Разбира се, знаех всичко за Учителя, разполагах с плана на Одисей , с копие от лекцията/тълкуване на текста, която Валери Ларбо беше изнесъл през 1921 г., но не бях толкова на „ти“, както някои може би си мислеха, трябваше да подготвям добре интервютата и драстично да ги огранича (впрочем тази медийна пестеливост ми бе от полза — допринасяше за твърде изтъркания мит за самотния монах). Ако желаете, да минем сега на трета точка от въпроса. Тук, признавам, изниква истинска пречка, небитието ме предизвиква: наистина какво можех да правя през дните си на писател — аз, чието творчество вече беше написано? Самите термини си противоречат, налице е загадка, която не би могла да бъде разяснена дори чрез разсъждение в стил Спиноза. Като начало, и това би било правдоподобно, бих могъл да кажа, че, вглъбен в кабинета си, след като бях уведомил Айлин, че не искам да бъда обезпокояван под никакъв предлог, се отдавах на преписване, на поправяне на коректури, на всичките тези дейности, които изпълват живота на един Автор (в крайна сметка трябваше да се уверя, че делата ми вървят добре и най-вече, да напиша творба след Одисей , да продължа моето Творчество). О, не ми липсваха идеи, нали разбирате, бях заредил добре куфарите си, за да мога да продължа приключението с други велики романисти, чиито трудове щях да си присвоя. Не, по-скоро ми липсваше желание за работа; след изследователските ми занимания в ИЦИЧП, изтощителен период, през който мозъкът ми беше работил на пълни обороти, бях неспособен да стоя неподвижен повече от един или два часа без прекъсване. Какво се прави в подобен случай? Да се метна в колата и да се втурна с бясна скорост по магистралата? Да си играя на Жан-Клод Роман 21 21 Известен престъпник от криминалната хроника, който през 1993 г. убива жена си и двете си деца, а после и родителите си. Живял в продължение на 18 години, представяйки се за лекар пред семейството си, докато всъщност успявал да се издържа с мошеничество и заеми. — Б.пр. ? (да се превърна в сериен убиец? да стана изтребител на писатели?). Да спра на някоя отбивка за краткотраен отдих и да размишлявам върху хода на времето? Трудна работа, в моето положение. Да отида на летището и да се кача на първия самолет? Да отида да профукам милиони в Лас Вегас? Да прекарам дни наред пред телевизора, да заема стотици видеокасети. Ама вие наистина сте много забавни, трябва ли да ви напомням в коя епоха се намирах? Така че, признавам, имаше една пречка, която далеч надхвърляше въпроса за изявленията в пресата. Разбира се, мога да посоча като времева заетост напълно неприличното количество часове, които Айлин и аз посветихме да се любим. Семейство Бойл притежаваше замък в Корнуай, близо до Торки, където проучихме всички възможности за съвокупляване, които се предлагат на човешкия род. Богатството позволява интересно сливане на недвижимо имущество и кама-сутра, можем да разнообразяваме позите във всяка стая, да сменяме на воля обстановката и да открием еротично приложение при всяка мебел, без да проявяваме кой знае какво въображение.

Ясно, еротична свръхактивност, а останалото? Айлин се посвещаваше на артистичните си, политически и издателски програми, а за мен се предполагаше, че творя. Открих у себе си едно позакъсняло и ненадейно влечение към ходенето пеша, повсеместен скитник, било в Париж, като тръгвах от апартамента ни на улица Университетска и се насочвах към кейовете на Сена, в посока, обратна на течението, като сьомга, търсеща своето потекло, било в Лондон, където бях свикнал да крача с Хамърсмит, или Дъблин, където се шляех край залива Сандикоув и спирах за почивка под успокоителния център на кулата Мартело… вървях.