Фабрис Лардро - Безвремие

В центъра на всичко е Одисей . Той ни тласна към интимна връзка. Айлин прие да прочете ръкописа ми и за разлика от своите небрежни съвременници, тя го хареса, искрено го хареса. Дали същото се отнасяше и за неговия автор? Отговорът дойде два месеца след нашата среща, на втори март 1905, четвъртък. Айлин ми беше определила среща на Мариън Скуеър. Точно в шестнадесет часа. Ще има изненада, беше казала тя. Няма нужда да уточнявам, че се бях подготвил за случая, мотивирал, излъскал от главата до петите, бях си взел един ден отпуск и се бях заел да поспретна туловището си, нищо не бях оставил на случайността, госпожа О’Казей действително го забеляза, тъй като чуваше водата да тече, усещаше уханието на силния ми парфюм, в този ден той направо изпълваше с благоуханието си улицата, заливаше Дъблин като неустоим любовен еликсир. Готов за атака, се въоръжих, за да се срещна с моята Пенелопа:

1. Широк чадър, за да отблъсна пороя и да избегна вида (както и миризмата) на мокро куче .

2. Четка за коса (старателно скрита във вътрешния джоб на костюма) за спасяване на прическата в последната минута.

3. Поглъщане на течност на цитрусова основа, оранжева на цвят, за да избегна дъха на Гинес .

4. Избор на маршрут, съобразен с посоката на вятъра, и на точка за наблюдение над зоната преди контакта .

Всичко мина много добре, като изключим, че не дебнех на точното място: Мариън Скуеър има четири ъгъла, аз не бях застанал на правилния. Тя ме извика и от изненада се обърнах рязко и едва не ме сгази кола, която ме изплиска целия. Така в сградата на Мариън Скуеър Норт №12 проникна една прогизнала гъба, облечена в костюм. Тази тухлена, четириетажна постройка се съчетава със съседните фасади и заедно образуват великолепен и елегантен площад — един от най-шикозните в Дъблин — в чийто център се намира парк. „Апартаментът принадлежи на баща ми, каза тя, преди да бутне една голяма бяла врата. Тук отсяда, когато идва в Европа, но той не идва никога: използвам го за ателие — мястото е предостатъчно.“ Пространство… това е най-подходящият термин, с който може да се определи лабиринта от празни помещения, в който проникнах. Светлината се процеждаше през големи сини завеси, бели стени, странни корнизи на тавана. Моята домакиня ме въвеждаше полека и понякога спираше, сякаш за да си поеме дъх или да се подчини на някакъв ритуал. Без да се усетя, ме бе хванала за ръка. Процесията спря пред двукрила врата, която тя бутна бавно, като дете, което отстранява клон. Ето. В нейното ателие сме. Или по-скоро насред палитра: творбите на госпожицата не бяха поставени на стативи, не бяха прибрани в калъфи, те изпълваха стените и тавана на помещението, в което всяко местенце, всеки атом бяха заети от огромна фреска. „Прилича на Шагал“, се изпусна вашият невеж разказвач, допускайки двойна, стилистична и хронологическа грешка: въпросният художник все още не беше станал известен (това щеше да се случи няколко години по-късно, в Париж). Тази грешка в преценката, типична за пътуванията във времето, задължителна фигура в подобни истории, беше първият от дълга поредица гафове, които ще се въздържа занапред да споменавам, ако сте съгласни. Не, разбира се, Айлин не познаваше този Шагал. Въпреки че бе в течение на съвременното живописно творчество, и то именно на френското: през последните години бе присъствала на големите парижки изложби посветени на Ван Гог, Сезан и Гоген. Изпитваше особено възхищение към Матис, с когото неотдавна бе започнала кореспонденция.

Мека светлина, тихо и уютно място, всички елементи са налице, за да се пробва един толкова секси тип като Айнщин, да изгуби самоконтрол за секунда. Контактът се осъществява, без да отекне очакваният шамар, следва сближаване на телата, а след него и овладяно подхлъзване по паркета, върху който действащите лица заемат хоризонтално положение, оставят ръцете си да се плъзнат по, после под дрехите. Айнщин се заплита, загубва сред поредица от материи, изучава телуризма на облеклото от началото на века (с дънките е друго нещо), но се справя доста добре и успява да се добере до един дюшек, разположен в един от ъглите на стаята — понякога Айлин остава да спи тук, когато иска да се възползва от ранната утринна светлина, за да рисува. Разсъбличането вече е в напреднала фаза, наближава мигът за истината и…

Хората могат, колкото си искат, да повтарят, че не всичко е въпрос на телосложение, че Любовта е по-важна, че тялото е без значение, когато душите се сливат, дръндръндръндрън, ит.н.ит.н.ит.н.ит.н., наистина се чувствах зле, да наложа, в буквалния смисъл на думата, този космат плондер на една красива жена, да допра напоения си с мазнина епидермис, издут като прошарена шунка от години на плюскане, на субтропически експедиции във всички кътчета на нашия хладилник, това наистина ме извеждаше от равновесие! Сега, когато тя плъзгаше ръце по торса ми, прилепваше гърдите си към кожата ми, имах усещането, че й налагам да посети сладкарница, всичките вкусни рецепти на Мама бяха разстлани на леглото, хайде, вземи си още малко сладкиш с мед, за да доставиш удоволствие на майка ти! Твърде често бях доставял удоволствие на майка ми и сега, когато една жена най-сетне ми доставяше удоволствие, хиляди порции задръстваха стаята и цапаха чаршафите.