Фабрис Лардро - Безвремие

Действието обаче протече успешно. Кой е написал, че мъжът е тъжен след съвокуплението? Сенека? Платон? Аристотел? Във всеки случай някой грък. Бих желал да го срещна и да му кажа, че напълно се заблуждава, мъжът е радостен след половия акт, освен, естествено, ако не се издъни, или не бъде принуден да се съвокуплява с обладан от дявола или създание от друга порода. Тъга носи мастурбирането, повярвайте ми, сновенето напред-назад в самотата, уединението, да бързаш да свършиш, бързобързобързо, да удавиш звяра, да се освободиш от субстанцията, от течността, която трови душата ви, не извайвате жена, не галите кожа, мамка му, не, свитите ви ръце са протегнати към нощта, те призовават небитието, извайват смъртта. Така че, митолози или не, гърците невинаги са прави. Да, щастлив е онзи…

… който като Айнщин е бил на дълго пътешествие, едно смислено изпитание, изненадващ обрат, вижте го, възхитете му се, вижте го как сияе, как живна сега, целува, прегръща, милва, настанява се в ново жилище, жени се за Айлин, преодолява един по един етапите, постепенно сливане, любовна комета. Какъв е пътят му на тази земя? Линията му на бягство? Да опознае красивата Европа, да кацва от един луксозен хотел на друг, да броди из този континент, който носи името на дъщерята на Агенор. Също като нея ще отиде на остров Крит, ще се наслади на средиземноморското слънце, на медения месец и за най-голяма своя радост ще бъде превърнат в бик от самите ръце на Зевс, бога на боговете — да, наистина, ще преобрази Алберт в самец, айнщиново животно. Защото, нали разбирате, каквото и да си приказват хората, влюбен мъж означава мъж в ерекция, и, надявам се да ми бъде простен този анатомичен детайл, разположен, както си му е редът под колана, там, където боксьорите нямат право да нанасят удари, отличителният му белег е, че се надървя, надървя се по време на акта, надървя се след акта (еротични спомени), надървя се при мисълта за акта (еротична перспектива), накратко надървя се непрекъснато, уморява простатата и губи тегло. Тази представа за Любовта със сигурност ще ви разочарова, но, воден от честността, която е семейна добродетел от поколения, се чувствам длъжен да спомена този период на сексуална лудост, който беляза 1905 година, най-еротичната от всички. За тип като мен мисълта, впрочем това не беше мисъл, а напълно осезаема реалност, та казвах, мисълта, че жена като Айлин може да е на разположение всеки ден (или почти) бе главозамайваща.

Все пак няма да проявя такава простащина, че да сведа семейния ни живот до това измерение (чукането, пак чукането, само чукането) ненене; сливането на телата господстваше, но оставяше място и за сливане на душите. Вече споменах ентусиазма на Айлин по отношение на моя роман, искрената й подкрепа, изпълнена с внимание, желанието й да разбере Одисей и да се наслади на скритите му механизми. Най-после един читател обвързваше жеста със словото. А пък, че издателите отхвърляли текста? Толкова по-зле за тях, ще минем и без тяхното съгласие!

Блум Прес се роди официално в Париж, на 2 април 1906 г.

Фирмен адрес: ул. Одеон №7.

Основна дейност: издаване на художествена литература.

Директор-основател: Айлин Бойл.

Произход на капитала: Стандарт Бойл Компани (САЩ)

Основен автор в каталога: Алберт Айнщин.

Заглавие на книгата: Одисей (на английски език).

Дата на излизане от печат: 13 април 1906.

Айлин въртеше делата експедитивно, събитията се следваха със смайваща бързина. Малко след сватбата ни и след установяването ни в Париж, през есента на 1905, моята съпруга съратник започна работа. Още през януари следващата година, благодарение на субсидиите на тъста ми (с когото все още не се бях запознал), тя предприе създаването на дружество с изключителна цел: да запуши устата на тези тъпанари издатели и да издаде на бял свят Одисей . Ще подмина някои и други административни и технически главоболия, няма да спомена некомпетентните печатари, забравям за онзи от Дижон, който ни направи най-големите мизерии, за да стигна направо до скъпия петък, Разпети петък, когато книгата — божествен предмет от осемстотин трийсет и две страници, чиято синя обложка напомня морето, океана, който Мълиган съзерцава в началото на романа от кулата Мартело — най-сетне се появява на витрината на нашата книжарница на ул. Одеон №7. Тлъст и величествен, автор на произведение, върху което са изписани с бели букви неговите имепрезимезаглавиеижанрнапроизведението, Айнщин се изкачва по стъпалата на славата.