Фабрис Лардро - Безвремие

Та казвах, как стигна дотам? Предишното изображение е на мъж, пристигащ с кораб от Англия, в последните дни на юни. Сейнт Джон Гогарти се завръща от Оксфорд и връща на Айнщин ръкописа на Одисей , пожълтял документ, осеян с петна. Опитал е всичко, което е било по силите му, но се е провалил. Той разбира последователните откази, както казва, текстът е засукан, сложен, извън времето, измисля куп аргументи, за да се изкаже в подкрепа на тези боклуци, тези самозвани издатели, безразлични към моя талант! Каквото и да твърди, Одисей го е белязал: под влиянието на книгата решава да наеме в началото на юли кулата Мартело, където е разположена първата сцена в романа. Смята за много шикозно да се настани в тази каменна сграда, за която плаща в брой годишния наем от осем ливри.

Давате ли си сметка, осем ливри! Господинът вадеше банкнотите, сякаш нищо не се е случило! Джеймс и аз бяхме извън себе си, най-вече аз, защото не бях спечелил никаква стипендия за Италия и след като бях отпуснал края като някой Ротшилд, сега трябваше да пестя скътаните от мама пари. Налагаше се спешно да спра с детинщините си. Следователно притиснах Джеймс да ми помогне да опитам други възможности за Одисей . След като коварният Албион не откликна, трябваше да се задоволя с местната среда, да се обърна към ирландските литературни среди. Незаобиколимият авторитет се казваше лейди Грегъри, местната муза. Драматург, основателка на ай-риш-нешъ-нъл-ти-ъ-тър, тя оглавяваше заедно с Йетс литературно движение за келтски Ренесанс. Добре. Защо не. Завръщане към корените, (келтска пъпна връв), уиски/паплач по всички етажи! Старата дама е много влиятелна из тези географски ширини, тя поръчва дъжда и хубавото време (най-вече дъжда, да бъдем реалисти), Джеймс ме посъветва да й дам моя ръкопис: без съмнение щяла да даде добър съвет. След Гогарти, Грегъри?

Незабавно изпратих пакета си на звездата, без да се замисля, усещах някаква абсолютна неотложност! непреодолима сила! не издържах вече, разбирате ли! Честолюбието ме възпира да възпроизведа писмото, което старата дама ми изпрати, наистина съвсем ясно писмо, но обвито в добри обноски, нещо от типа на нищо не струва, не се разбира нищо, сменете си професията, все пак съм готова да го обсъдя с вас, да се срещнем? Лесно е да се каже, коконата живееше на другия край на Ирландия, на западния бряг… и после, като се има предвид съдържанието на писмото й, какъв смисъл имаше да ходя дотам? Вие бихте се въздържали, нали? Поне малко достойнство. Вие, може би, но не и Айнщин, който пристига в една юлска неделя в графството Галуей, Конемара, след изнурително пътуване с железницата. Приемат го в резиденцията в Кул, бяла фасада, инглиш стайл, голямо имение, засадено с дървета, и с езеро, идеално за Искрено ваша . Изненадана от посещението му, в което никой не вярваше, домакинята го посреща любезно и го представя на група млади ирландци, сред които Синдж, стеснителен писател с болнав вид. Атмосферата е изпълнена с плам, с творческа набожност, а мозъците работят на пълни обороти в името на Светата Ирландия. Те всички имат безброй много проекти за пиеси, за поеми, за велики творби, чиито контури нахвърлят в салона, докато отпиват от стъклената или по-скоро от порцелановата чаша. Помещението е отрупано с дрънкулки, с картини, които запълват стените, но също с думи, абзаци, глави, и всеки се опитва да намери точното им място. Айнщин се отегчава, той не познава мъките на творчеството, просто търси издател, а в логическата и исторически доказана последователност той търси и славата. Не е сложно, нали? След сутрините, посветени на учене, той (вечният аз) има право на пасторални afternoons 17 17 Следобеди (англ.) — Б.пр. : крикет, посещение на парка, разходка до езерото, където не е изключено да заеме медитираща поза. По пътя на връщане се заговоря за бурята от миналата зима, която причини толкова щети — горките красиви дървета, но също и за скитанията из Дъблин на някой си Блум, рекламен агент и персонаж по професия, живущ на Екълс Стрийт №7. Нима не знаете, господин Айнщин. Ние (аз + той) трябва да изтърпим една безкрайна реч за Ирландия, за келтския герой, дошъл да спаси страната от модерния свят и неговия материализъм, един всекидневен, прозаичен свят, който се харесва страхотно на Блум: той си бие чекия на един плаж, плюска карантия, подтиква жена си към изневяра и се превръща в жребец в един публичен дом. „Във вашата книга не прозира истински поезията, господин Айнщин, митологичното измерение на персонажа, качеството му на съвременен Одисей, както посочва вашето заглавие. Съжалявам.“ За да ни го втълпи и да повдигне настроението ни, старата напомня, че Дъблин си има комитет по надзора, чиято цел е да открива и да унищожава всички писания с неморален уклон. „Благочестиви души ще подадат жалба и вие ще бъдете заклеймен, господин Айнщин, силно се опасявам от това.“ За да покаже своята добронамереност и да не затвори всички врати, тя обещава да ни покани тази зима на откриването на един театър в самия център на Дъблин, а после ни предоставя дълъг списък на ирландски издатели. Защо да не си опитам късмета?