Фабрис Лардро - Безвремие

Като човек, който си държи на думата, Джеймс възхвали моя роман пред Гогарти и го помоли за помощ. Сейнт-Джон имаше доста връзки в литературните среди: публикуваше статии наляво и надясно и общуваше с каймака от Тринити Колидж. Джеймс беше убеден, че той ще бъде подходящият човек, разчиташе на него, че щом се върне в Оксфорд, където щеше да остане до края на юни, ще прочете Одисей и ще го изпрати на големите английски издатели. Първото писмо пристигна на 6-и юни.

Драги Господин Айнщин,

Прочетохме вашия роман Одисей . Очевидно това е наситен, дързък, необикновен текст. Въпреки това предпочитам да ви го кажа веднага, няма да можем да го публикуваме. Въпреки очевидните му качества вашият разказ е разположен съзнателно извън литературното и морално поле на вашите съвременници. Когато говоря за „морал“, имам предвид именно дългия пасаж, който разполагате в края на деня и който се случва в бордеите на Дъблин. Отпечатването на подобно произведение (при положение че се намери печатница, която да даде съгласието си, споделяйки с издателя отговорността) би ни изложило на големи рискове. Не мога да ги поема. Представям си напълно вашето разочарование, но такова е положението в нашата страна. Има неща, вероятно много неща (дори със сигурност), които не разбирам в Одисей ; тази непонятна част не ме тласка към приключение, а ме прави резервиран. Надявам се, че ще ме разберете. Може би някой от моите колеги ще ви даде по-положителен отговор: желая го искрено и ви насърчавам да продължите да правите постъпки. Моля ви да приемете, господине, моите дълбоки почитания.

Това лицемерно писмо бе последвано от няколко други, сред които писмото на Елкин Матю, издал през 1907 г. Камерна музика , първата стихосбирка на Джеймс Джойс (в една паралелна и остаряла История, естествено, времево измерение, което Айнщин не бе посетил). Всички говореха за дързост, но изтъкваха и видимата провокация, херметичните формулировки, вкуса към усложнението, с две думи: отегчаваха се!

Отказ, отказ, отказ и пак отказ. Без коментар. Англичаните проявяваха презрение, пращаха Айнщин да пасе! Джеймс беше възмутен и бесен, когато четеше писмата на издателите. „Виж ги тия търговци на долнопробна проза, тези селяндури, вмирисани на пот под расото си! Все старата песен, мухлясалият дух, на който му се иска да затвори изкуството в някакъв морал, в някаква крайна цел — произведението на изкуството няма цел, Алберт, то просто върви към някаква естетика без друга потребност освен тази на твореца. Майната им на поддръжниците на морала!“ Станислас, осведомен за издателските ми разочарования, едвам сдържаше радостта си; този малък сополанко дори направи всичко възможно, за да убеди Джеймс, че е направил грешка — казвах ти, този тип е въздух под налягане, както и тъпата му одисея, започни отново да пишеш, Джеймс, твоят роман струва много повече от тази досадна тухла! Братчето направо си беше антипатично, но все пак не беше в състояние да върне по-големия си брат в правия път: Джеймс вече мислеше за Континента, вече подготвяше пътешествието си с Нора.

Следващото изображение е на течно тяло с обикновена температура и налягане, безцветно, безвкусно, чиито молекули са съставени от един атом кислород и два атома водород. Пример за прозрачност, доказващ се като такъв ежедневно и в най-незначителното ни действие, това тяло е обозначено с формула, още по-известна от уравнението на Айнщайн. В изображението, предмет на вниманието ни, молекулите не са сами; те се сливат с безкрайно множество себеподобни, кръстосват се, създават материя в неизброимите нюанси на сивото, на зеленото и на синьото. Океане мой, ето ни. О, едно малко уточнение, което не е без значение, въпросната течност съдържа сол, друго, също много разпространено тяло, което увеличава плътността на водата и улеснява плавателността на живите същества, но не и на Айнщин. Ако застанете на брега, в подножието на една масивна кула, която вече споменахме в тази история, или ако се изкачите малко, ще забележите един червендалест цилиндър от плът, който ожесточено маха с крайници — моя силует. Пъхтя, храча, кашлям, гърча се — пълна паника на борда, изпаднал съм! На дъното на пропастта! На две крачки от смъртта, морско погребение и т.н., кафяви водорасли морска плащеница! Как ли той, тоест аз, е пропаднал толкова надълбоко? Защото, разбирате ли, ако можехте да различите каквото и да било в тези мрачни и студени води, въпреки естествения инстинкт, който му повелява да се самосъхрани, тоест да се бори, да вика за помощ, да търси спасение, Айнщин, все така аз, единствено иска само всичко това да свърши.