Фабрис Лардро - Безвремие

Говорехме за книги, но за да бъда точен, за да възстановя историята такава, каквато се случи, не искам да се правя на сладкодумец, няма такива работи при Айнщин, той си имаше други грижи. По-точно една, изписана с четири букви, Нора. Историята им беше напреднала, съвсем очевидно под завивките, телесен обмен, ускорен сърдечен ритъм и т.н., двойката Джойс/Барнакъл се показваше открито в Дъблин, сега вече официално, приветствана гръмогласно в цялата столица! Още през първите дни на април двете гълъбчета се преместиха да живеят в южната част на града, в квартала Болсбридж, на Шелбърн Роуд №60, голяма стая на първия етаж на къща във викториански стил, на един завой, потънала сред други къщи, също така във викториански стил, улицата се бе отдала на архитектурно клониране. Джеймс беше на седмото небе. Към възхищението, което изпитваше към моето произведение се прибавяше огромната благодарност към Айнщин, изпратен от съдбата чужденец, който му беше представил жената на живота му. В неговите очи бях два пъти светец: литературен гений и въплъщение на добротата. Разбира се, Станислас не беше на същото мнение. Той ми се сърдеше за моралната и брачната щета, нанесена на брат му: не само че бях направил братчето безплодно, бях го разколебал в артистичните му амбиции, ето че сега хвърлях в обятията му една дивачка, която едва можеше да напише името си! Разбира се, той официално зачиташе избора на своя по-голям брат, но без да крие скептицизма си, без да ни спестява сарказмите си при всеки удобен случай, идилията нямало да продължи, никакво съмнение по въпроса, главата си залагал! В противен случай беше естествено виновникът за това недоразумение, вашият разказвач, да бъде наказан. Караниците между двамата братя бяха доста чести. Спомням си една вечер, в средата на април, един от първите хубави пролетни дни, докато се разхождахме по плажа на Сандимаунт, прочут плаж, където Блум, героят в Одисей , среща Сиси/Герти/Еди, тройка лолитки, която силно го развълнувала, та една вечер, както казвах, когато Стан отново беше насочил разговора към темата за писането, насърчавайки по-големия си брат отново да се захване за работа, да продължи Стивън героят . Джеймс въпреки успокояващото присъствие на Нора се беше разгневил. „Започваш да ме изморяваш, господин Конско! Грабвай перото и пиши ти, след като си обсебен от тази идея! Но престани да ми досаждаш!“ Беше произнесъл тези изречения, посочвайки залива, където се виждаха фериботите, заминаващи за Холихед — морето като хоризонт, някакво възможно заминаване или просто граница, печален отказ? Станислас не каза повече нито дума през цялата вечер, само малко преди да си тръгне ми каза, че съм свършил добра работа. „Можете да се гордеете със себе си, господин Айнщин!“, ми каза той на тръгване. (Ами да, мислех си аз, като го гледах как се отдалечава, добре свършихте работата.) Нора обаче не беше тъпа по рождение, необразована простакеса, за каквато някои искаха да я представят; тя притежаваше животински инстинкт, способността да схваща същността на нещата, ситуациите, които й позволяваха да разбира Джеймс по-добре от когото и да било. Той цъфтеше до нея, приемаше да не бъде писателят, който беше мечтал да стане: отсега нататък бъдещето му щеше да се обвърже с музиката. За голямо съжаление на Станислас, който съзря в това действие върховното предателство на ниския дебеланко, бях осведомил Нора за вокалните дарби на нейния спътник.

Тя веднага го насърчи, „имаш прекрасен глас, трябва да си упорит!“ И мога да го потвърдя, Джеймс беше надарен, имаше хубав глас на тенор, истински орган! Наистина, признавам, човек имаше усещането, че не беше мутирал, че може би никога няма да мутира (дребна неприятност от юношеството? пубертетска спънка?), възможно, напълно възможно, но гласът му беше нежен, мелодичен, без грешка, нещо различно от звездите на модерния шоубизнес! Казваха, че на тринадесет-четиринадесетгодишна възраст можел да хване си : давате ли си сметка!

Нора и аз настояхме новата звезда да ходи на уроци, да работи сериозно над гласа си. Предложих, като се имат предвид историческите ми познания, повтарям — това е предимството на миналото, на предначертания път, изпреварване на събитията или почти, та казвах, че предложих, да се обърне към най-добрия от добрите, имам предвид синьор Палмиери. Тъй като господин Палмиери (със собствено име Бенедето) не беше кой да е, за да си губи времето, ние подтикнахме Джеймс да се яви на конкурса Файш Киъл , произнасяйте „фиш койл“ по дъблински, който, за да опростя нещата, макар и да не обичам да го правя, беше нещо като келтска Евровизия, като изключим Франс Гал.