Фабрис Лардро - Безвремие

Едва завърнал се във Финс Хотел , направих светкавично пътешествие в добрата стара 2003 г. Целта на мисията? Да установя резултатите от оттеглянето на Джойс. И знаете ли, бяха значими… Одисей беше изчезнал от Историята на литературата поради липса на автор — Джеймс Джойс вече не беше нищо, името му не фигурираше в нито един учебник, дори не и в този на Набоков. Това отсъствие, което вашият разказвач си поставяше за цел да запълни по свой начин, разбъркваше в известна степен литературата на XX век: Вирджиния Улф и Марсел Пруст си запазваха лъвския пай; Новият роман вече не съществуваше; куп гадни автори, простете за думата, колебаещи се между натурализма и хиперреализма, изпълваха страниците на списанията. Отстраняването на Учителя бе сковало цял един век. Разбира се, все още съществуваше Селин, господин Фердинан, но това е друга история… Значи пътят беше разчистен, окончателно разчистен. Какъв беше сега планът ми? Просто щях да измина пътя на Учителя, чиято съдба никога вече нямаше да се срещне с литературата. Достатъчно беше да стигна до Париж, на 11 юли 1920 г., да си кажа аз с швейцарска точност, да се представя на Силвия Бийч, управителката на книжарницата Шекспир & Сие . Тя е издала Одисей през февруари 1922 г., като за целта е създала издателска къща, за чиято известност щях да допринеса: не можеше да откаже ръкописа ми! Ще се възползвам през този чудесен юлски ден да се срещна с Адриен Моние, после с Валери Ларбо, който ще преведе моето произведение, а през следващата година ще изнася лекции върху почерка на Айнщин. Ето, няма какво да си блъскам главата, това е предимството на миналото, казвах ви, трябва само да се следват стрелките, Айнщин on the top 13 13 На върха, (англ.). — Б.пр. ! the right man in the right place 14 14 Подходящият човек на подходящото място, (англ.) — Б.пр. ! Само да прескоча до 1904 г., за да си събера багажа във Финс Хотел , да се сбогувам с Нора и се устремявах към Париж, за да публикувам ръкописа си, да се потопя в лудите години!

Добре, разбира се, става дума за теория. На практика плановете ми малко се объркаха, разбирате ли, наложи се да се сблъскам с малък „проблем“, това, което в наратологията се нарича неочакван обрат. Успешно се добрах до Финс Хотел , през 1904 г., но не можах да си тръгна от него. Когато настроих брояча на скапаната ми машина на 1920 г-на жаргона на физиците се говори за „затворена крива от времеви порядък“ — тя просто не реагира. Опитах се с всички средства да поправя програмата, да направя отново изчисленията, напразно: опитите ми завършваха с неуспех и, още по-зле, водеха до силни неразположения, които ме приковаваха към леглото на ръба на припадъка. Обзет от паника, пробвах отново и отново и най-накрая изпаднах в кома. Ниският дебеланко беше на косъм да бъде смлян на галактическа каша! Гравитационните сили са толкова интензивни извън избраната дупка на червей, че, представете си, могат да ви разкъсат само поради различната гравитация между краката ви и главата ви. Събудих се с обложен език, обзет от махмурлука на века, плувнал в пот; стаята беше потънала в американска нощ, в която двама актьори, един мъж и една жена, седяха на столове, разположени ветрилообразно в долната част на леглото ми. „Ах, ето че се събужда!“ (каза мъжът). „Време беше“ (каза жената). „Искате ли малко светлина?“ (попита отново мъжът, чийто глас не ми беше непознат). Силната дневна светлина прогони измамното нощно осветление като в американски филм, възпламени ретината ми и разположи в полезрението ми два съвсем неочаквани персонажа, за да не кажа неуместни: Нора Барнакъл и Джеймс Джойс. Ега ти! Подскочих (доколкото ми беше възможно). „Не сте ли добре, господин Айнщин? Много ли ви е силна светлината?“ „Не. Тоест… Аз.“ „Госпожица Барнакъл дойде да ме повика тази сутрин. Разбирате ли, от два дни бълнувате. В съня си сте произнесли моето име. Тя не знаела вече какво да направи… и дойде у дома.“ А Нора потвърждава думите му, разказва, че чувала хриптенията ми през вратата, която отворила, за да види един агонизиращ човек, говорещ сам насън. Тя превъзмогнала страха си, за да не кажем отвращението си, от този затлъстял похотливец, който я бе свалял просташки няколко дни по-рано, и се приближила. Той, всъщност аз, лежал с дрехите си по гръб напреки на леглото, със скръстени ръце, с отворена уста, с пяна на устата и кървящи ноздри. Той, пак аз, мърморел на френски неразбираеми изречения, в които произнасял името на Джойс, придружено от адреса му, който толкова дълго бил повтарян, натъртван, че станал разбираем за младата дъблинчанка. Тя, тоест Нора, в страха си, че дебеланкото може да пукне в ръцете й, предизвиквайки скандал, който със сигурност ще й коства работното място, отишла значи да открие лицето Джойс, живеещо на Сейнт Питърс Терас.