Фабрис Лардро - Безвремие

Останах на легло цяла седмица. Джеймс беше предложил да ми изпрати познат лекар, но аз бях отклонил предложението му: като се има предвид в какво състояние бяха болниците, въобще не бях кандидат за септикемия! Той идваше да ме види всеки ден, глезеше ме като истинска майка, носеше ми вестник, сменяше ми грейката, най-често в компанията на Нора, която бе възприела ролята на болногледачка и се осведомяваше и за най-незначителното ми желание. Тези двамата много скоро щяха да се хвърлят в обятията си, виждах го отчетливо по дребни детайли, които издаваха привличането им: тези внимателни и все пак малко непохватни жестове, тези прошепнати тихо изречения, учудващото им постоянство в грижите за мен. Пърхащи гълъбчета, ready for love 15 15 Готови за любов (англ.) — Б.пр. ! От начало се бях притеснил от това сближаване, но като се замислех, нямаше вече от какво да се страхувам: Нора, която Джойс току-що беше срещнал, изпреварвайки с няколко месеца истинската среща, нямаше да го вдъхнови за никакъв роман, за никаква пиеса, отсега нататък Джеймс щеше да води живот без писане и както и да го погледнем, заслужаваше малка компенсация. Не можех да му взема всичко… Ако Нора вече не беше муза, тя можеше все още, както казват биографите, да направи от Джеймс мъж и да сложи край на самотата, която той изпитваше след смъртта на майка си. Хубава програма, нали? Хич не се съмнявах в способностите на Нора да отвори ирландеца. За сметка на това, няма какво да крия, собственото ми положение силно ме тревожеше. Никога не бях възнамерявал да се установя „напълно“ в началото на века, нали разбирате, исках да използвам познанията си в областта на Историята, за да стана знаменитост — по-точно гений, думата „знаменитост“ е телевизионна заблуда, пълна простащина — та, да си дойдем на думата, исках да стана гений, възползвайки се от модерната наука, по-точно от медицината. Всъщност за мен миналото щеше да бъде нещо като втори дом, от който щях да мога да си тръгвам, когато пожелая. Да не би малкият Айнщин да е станал хипохондрик? Ако ви е забавно да мислите така… Все пак ще отбележа, че пеницилинът е бил открит през 1928 г., а терапевтичната му употреба е започнала едва през 1943 г.! Как си ме представяте сега? Прикован в 1904 г.! в Дъблин! щях да пукна! Помислете само, един тлъстак, плувнал в пот и изложен на всички течения, без аптека, достойна да носи това име! (Мама винаги лекуваше болежките ми с антибиотик, перлата на следвоенните години, божествено вещество, от чиято честа употреба ми бяха пожълтели зъбите! Ниският дебеланко си е направо наркозависим, под пълна зависимост, друсан до мозъка на костите! Благодаря ти, Мамо, благодаря ти както винаги!) Говорех ви за здраве, очевиден приоритет, разбира се, но естетическият аспект също е важен, знаете го не по-зле от мен. В тази област, тъй като не бях особено облагодетелстван от боговете, възнамерявах да направя кратки скокове в 2004 г. за липосукция и висококачествено имплантиране на коса. Един велик писател трябва да се самоуважава, нали така? Ликът му стои в учебниците по история, речниците и други енциклопедии.

Времева повреда ми забраняваше всичките тези маневри, малкият Айнщин беше блокиран, кой каквото прави, на себе си го прави! Над мен витаеше укорителното майчино лице, мислех, че е извън обсега ми, но чувах майчиния глас със стереозвук, виждаш ли, Алберт, когато човек иска да шикалкави, ето какво се случва!

Мама, дошла на бял свят през 1925 г., дори не беше родена по онова време, тя не би могла да успокои неизбежните кризи: апнея, тахикардия, екстрасистоли, диария, мигрена, сигурно пропускам нещо (речникът на съвременния стресиран човек, страдащ от спазмофилия, е по-скоро богат), та, казвах ви, че Мама я нямаше. Тревога. Пълна. Бях загубен в пространството и времето, спрял в една британска колония, усмърдяна на зеле, опръскана с бира, без доставчици на пици по домовете, колония, в която можеш да обикаляш с часове, без да намериш видеоклуб, нито дори магазин за дискове. Ако скучаеш, е безсмислено да извадиш мобилния си телефон, за да се обадиш на приятел, никакъв сателит няма да те чуе, земята е онемяла, тя няма да прочете имейлите ти, не й дреме за твоя компактдиск на Бьорк, а що се отнася до телевизия, може да си пробваш колкото си искаш! Направо рай! Знам, знам, ще си изпеете дежурния урок за липсата на любознателност, за присъщата ми склонност към рутина, за жалката ми и банална зависимост от модерната технология, но бяхте предупредени, Алберт Айнщин, повтарям отново, роден на 18 април 1955 г., син на Саша Айнщин, неразривен негов потомък и всичко останало в този дух, не обича непредвиденото, той предпочита своя малък уют, своите замразени храни, порнофилмите си и хладилника си. Или поне предпочиташе, защото положението значително се бе променило, и не само по отношение на гардероба, телевизионните програми и кухнята. Ирландия, през 1904 г., освен че малко насилено се бе преклонила пред короната, беше предимно католическа земя, в която духовенството хич не си поплюваше по отношение на морала! Което означава, че така нареченият ми интимен живот, достатъчно усложнен от Содома на XXI век, щеше сериозно да се затегне. Да се бъзикам с ирландките, да сея на ляво и на дясно сперма: въобще да не си го помислям! На кладата Айнщин! Разпнете го! Преследвайте семита! Говоря за еротизъм, разпростирам се върху темата за нежността на плътта, както би казал Сименон, но имаше далеч по-сериозни неща, разбирате ли, далеч по-сериозни неща! Самото основание за моето пътешествие беше застрашено поради тази времева разлика, шестнадесет години преднина, представяте ли си! шестнадесет години! Равносилно е да кажа, че ръкописът ми не струваше пукната пара, или по-скоро, все още не струваше пукната пара, защото очевидно, по-късно, в двадесетте години, но ще видим после, ще видим после естествено, приятелят Джойс е постигнал добър резултат: успех, известност, уважение от най-великите, статуя.