Фабрис Лардро: Безвремие

Хубав образ, нали? Може би малко отблъскващ, признавам, със сигурност е банален (толкова е трудно да се измисли нещо ново в тази област), но основният му недостатък, ако искате да знаете, е, че е лъжа. Защото не отидох на срещата, ако държите наистина да узнаете, бих отбой, офейках. Страх, че ще се проваля, честолюбие, несигурност, всичките тези чувства изразяват част от истината, това е безспорно. Но най-простото и най-искрено обяснение е следното: вече нямах желание, нито потребност, поне за момента, да отида. Изтощителните седмици, прекарани пред пишещата машина, в известен смисъл бяха отклонили съзнанието ми от подобни задявки. Вълнуващо, нали? Привържениците на „Виенския шарлатанин“ — изразът е на Набоков и много ми харесва, ще говорят със сигурност за сюблимиране на желанието, за катарзис и други глупости от този тип, да си дрънкат, щом така им харесва, аз нямам какво да добавя по въпроса. Мога само да потвърдя, че тези седмици, прекарани в печатане, ме доближиха до текста, те ме направиха съучастник с думите му, със засуканите му изречения, с буйните му пасажи, ставах все по-нетърпелив с всяка следваща страница, исках да премина в действие, най-накрая да преобърна живота си.

И така, аз се върнах отново в миналото.

Мотив за престоя?

Да речем, стриктно професионален. Преди да публикува Одисей от свое име, преди да влезе в литературната история, Айнщин иска да се срещне с Джеймс Джойс, да се запознае с него, да оцени онзи, чието място ще заеме.

Дата и място на пристигане?

27 януари 1904 г. Дъблин.

Стоки за деклариране? Опишете ги.

Айнщин носи малък кожен куфар, светлокафяв, доста овехтял предмет, който го е придружавал при всичките му пътувания, най-вече при езиковите ваканции в Улм (Германия), родното място на физика Алберт Айнщайн.

Какво съдържа куфарът?

Панталон за преобличане (черен), два чифта чорапи (черни), два чифта бели гащета с надпис на етикета „Европейска общност“ (но произведени в Азия), чифт обувки, вонящи на бира, и десетина книги.

За какви произведения става дума?

Айнщин си е набавил романи, подбрани сред най-великите автори на XX в.

С каква цел?

Ще видим после, ще видим после.

Какъв е маршрутът на Айнщин в Дъблин?

Той пристига на Парнел Скуеър, където ще бъде разположен бъдещият музей на ирландските писатели — музей, който все още величае неговия гений — и поема към северните квартали на града, където живее семейство Джойс.

Опишете топографията.

Дъблин е почти равен град, но се забелязва лек наклон от О’Конъл Стрийт, когато вървите на север. Айнщин, изморен от пътуването, пръхти като кон, поемайки по Фредерик Стрийт Норт.

Цитирайте имената на улиците, през които минава.

Фредерик Стрийт, Дорсет Стрийт, Екълс Стрийт (известна улица, на която живее Леополд Блум, героят в Одисей ), Бъркли Роуд, Норт Сиркълър Роуд, Кабра Роуд и накрая Сейнт-Питърс Терас.

Опишете я.

По нея (улицата) се редят тухлени едноетажни къщи с характерните си издадени напред прозорци, със занемарените си градинки, обрасли в плевели, с олющените си и ръждясали огради. Наистина не става дума за престижен квартал…

Какви движения прави героят?

Поема по левия тротоар, от страната на нечетните номера, изминава около стотина метра, ето го пред номер 7. Жилище на гений? Хайде бе, това ли? (се пита той), тия струпани на две, на три тухли… строителна барака, забутана накрай Дъблин! Отива до входната врата, чукчукчук, няколко плахи потропвания, айнщинови децибели, които би трябвало да известят обитателя.

Какво чува той?

Стържене, или по-скоро кудкудякане, което той свързва с овчата порода. Почуква още един път, по-енергично. Този път шум от стъпки, движещ се homo sapiens , чийто силует (масивен) забелязва през остъклената врата, която не след дълго се отваря.

Опишете и назовете събеседника на Айнщин.

Великан. Мустакат, с физиономия на луд, с тежък дъх (яката се е нафиркал). Името му? Джон Джойс. Бащата.

Как реагира посетителят?

Той отстъпва инстинктивно, за малко не се спъва.

Възстановете разговора им.

— По какъв въпрос?

— Идвам да видя господин Джойс.

— Аз съм.

— Искам да кажа… сина му…

Силно течение, разнасящо миризма на мухъл и овчи шумове, смесени с други домашни миризми, които нашият герой не може остро да долови поради смущението си, та казвахме, задухва силно течение. Великанът се обръща и изкрещява гръмогласно едно изречение, което кънти в къщата, нещо като „Маргарет, ще затвориш ли вратата в дъното, по дяволите!“ и отново се обръща към посетителя си: