Бетти Махмуди - Не без дъщеря ми

И тъй сключихме брак на шести юни 1977 г. в една джамия в Хюстън. Сватбената церемония бе скромна и в тесен приятелски кръг. След като изслушахме няколко простички слова на английски и фарси, аз се оказах любимата и обсипана с почести кралица на Муди.

Непрекъснато ми носеше цветя, подаръци и много мили изненади. Често получавах по пощата собственоръчно нарисувана картичка или любовно писмо с изрязани от вестник думички. Не пропускаше възможност да ме похвали пред приятелите ни. Веднъж по време на вечеря ми поднесе голяма и лъскава синьозлатиста купа с надпис „На най-прекрасната съпруга в света“. Колекцията ми от музикални кутийки растеше. Подаряваше и книги по всякакъв повод с най-ласкави посвещения. Не минаваше и ден да не ми покаже силните си чувства.

Веднага пролича колко мъдро решение е взел Муди, избирайки за своя специалност анестезиологията. Тя е една от най-доходните, при това съвсем не изтощителна. Муди ръководеше екип от дипломирани и специализирани медицински сестри-анестезиолози, което му даваше възможност да наблюдава трима-четирима пациенти едновременно, като получава хонорарите, предвидени в подобни случаи. Работата му бе лека. Трябваше да ходи в болницата рано сутрин за операции, често свършваше до обяд и се прибираше у дома. Нямаше фиксиран работен ден, а повикванията по спешност разделяше с колегата си.

Роден в елитно иранско семейство, Муди лесно влезе в ролята на проспериращ американски лекар. Купихме голяма красива къща в един от богатите квартали на Корпус Кристи, в който живееха лекари, стоматолози, адвокати и представители на други солидни професии.

Муди нае домашна прислужница, за да ме освободи от по-неприятните домакински ангажименти, и двамата впрегнахме на работа моите организаторски способности.

Времето ми бе запълнено от приятното задължение да водя дневниците и сметките на Муди, съчетано с удоволствието от грижите за семейството и дома. Домашната прислужница се занимаваше с по-досадните неща, свързани с поддържането на къщата.

Често канехме гости — от една страна, обичахме компаниите, а, от друга, знаехме, че създаването на връзки и познанства е много важно за кариерата на всеки медик. Преди да дойдем в Корпус Кристи, другият анестезиолог бе претрупан с работа. Беше благодарен за помощта, но лекарите работят на териториален принцип, тъй че идването на Муди положи началото на едно благородно съревнование. Имаше много работа, но въпреки това чувствахме нужда да заздравим отношенията си чрез много обществени ангажименти. Лекарите от нашия кръг бяха както американци, така и чужденци, които, подобно на Муди, бяха дошли да учат и практикуват в Щатите. Имаше много индийци, пакистанци, египтяни и араби от Саудитска Арабия, както и сънародници на мъжа ми. Често си разказвахме един на друг различни обичаи, свързани с други култури. Прочух се с умението си да приготвям ирански ястия.

Участието ми в дейностите, организирани от болницата, бе още един начин да завържа приятелство със съпругите на другите лекари.

Станахме център и на друг един социален кръг. Оказа се, че близкият Тексаски университет е предпочитан от иранските студенти. Често ги канехме на гости и като членове на Ислямското дружество на Южен Тексас организирахме събирания и тържества по случай ирански и ислямски празници. Бях доволна, че Муди най-сетне е успял да постигне истинското равновесие между сегашния и миналия си живот. Той се чувстваше неизмеримо щастлив в ролята си на натурализиран американски лекар, настойник на по-младите си сънародници.

Муди доказа до каква степен се е американизирал, когато подаде молба за американско поданство. Във формуляра имаше множество въпроси — като например:

Вярвате ли в Конституцията на Съединените щати и формата на управление на САЩ?

Имате ли желание да положите клетва за вярност пред САЩ?

Ако законът го изисква, ще участвате ли във военен конфликт на страната на Съединените щати?

Муди отговори положително на всички.

Пътувахме често. На няколко пъти ходихме до Мексико и Калифорния. Когато и където да се провеждаше медицински семинар или конференция, двамата с Муди отивахме, а децата оставяхме вкъщи с бавачка. Имахме възможност да отсядаме в луксозни хотели и да се храним в добри ресторанти, защото всички разходи минаваха по сметка „служебна командировка“. При подобни пътувания грижливо събирах в плик всички сметки и фактури.

Тази прекрасна промяна в моя живот заплашваше да ми завърти главата. Въпреки че не работех, бях по-заета от всякога. Обсипана с любов и внимание, обичана до полуда, можех ли изобщо да се оплача от нещо?