Бетти Махмуди - Не без дъщеря ми

Муди бързо се върна в хола с някои дрешки на Махтоб и куклата, която й подарихме за рождения ден.

— Иска си я — каза той.

— Къде е? Моля те, позволи ми да я видя.

Без да каже дума, Муди ме отстрани от пътя си и напусна апартамента, като заключи вратата след себе си.

Късно следобед, докато лежах свита на кълбо в леглото с туптящ от болки гръб, чух звънеца на входната врата. Някой стоеше на пътеката. Изтичах към домофона. Беше Елън.

— Заключена съм. Почакай да ида до прозореца. Можем да говорим оттам.

Бързо свалих шперплата и притиснах чело в желязната решетка. Елън стоеше на пътеката заедно с Мариам и Али.

— Дойдох да видя какво става — рече тя и добави: — Али е жаден и иска да пийне нещо.

— Не мога да ти дам нищо за пиене. Заключена съм — обърнах се към Али.

Разбира се, Есей чу разговора и скоро се появи на пътеката с чаша вода за момченцето.

— С какво можем да помогнем? — попита ме Елън. Есей също очакваше да чуе отговора на този въпрос.

— Доведи Хормоз — предложих аз. — Опитайте се да разговаряте с Муди.

Елън се съгласи. Тя поведе децата по оживения тротоар, а полите на чадора й се развяваха от пролетния бриз.

В късните часове на същия следобед Реза разговаря с мен от вътрешния двор. Излязох на балкона. Сега вече знаех, че Есей има ключ за горния апартамент, но Реза отказа да се качи при мен.

— Реза — проплаках аз, — искрено ти благодаря за вниманието, което ми оказваш тук в Иран. Ти си по-любезен от всички останали, особено като се имат предвид неприятностите ни в Щатите.

— Благодаря. Добре ли си?

— Моля те, помогни ми. Мисля, че си единственият, който може да говори с Муди. Ще видя ли някога Махтоб?

— Не се безпокой. Ще я видиш отново. Той няма да ти я отнеме, защото те обича. Обича и нея. Не иска Махтоб да израсне сама. Неговото детство е минало без майка и баща и той няма да позволи и с Махтоб да се случи същото.

— Моля те, говори с него — молех аз.

— Не мога да разговарям с него. Правото да взема решения е негово… каквото реши, това ще бъде. Не мога да му казвам какво да прави.

— Опитай, моля те. Тази вечер.

— Не, тази вечер не мога — отвърна Реза. — Утре ще ходя в командировка до Ращ. Като се върна след два дни, ако нищо не се е променило, може би ще говоря с него.

— Моля те, не си отивай. Стой тук. Страх ме е. Не ми се стои сама.

— Не мога. Трябва да вървя.

Привечер Есей ми отключи.

— Ела долу — рече тя.

Там бяха Елън, Хормоз и Реза. Докато Мариам и Али си играеха с двете деца на Реза и Есей, ние се опитвахме да намерим решение на така възникналата дилема. Всички те бяха подкрепяли Муди, бяха стояли твърдо срещу мен, с пълното съзнание, че постъпват разумно. Всички бяха правоверни мюсюлмани. Трябваше да уважават Муди и правото му да се разпорежда в семейството си. Но те бяха и мои приятели и всички обичаха Махтоб. Беше им ясно, че в тази проклета ислямска република един баща и съпруг може да стигне твърде далеч.

Никой не искаше да ходи в полицията, най-малко — аз. В присъствието на Реза и Есей не смеех да обсъждам с Елън и Хормоз възможността да се свържем с посолството.

Знаех, че ще откажат да контактуват със служители от швейцарската или американската мисия.

Това ни поставяше пред неразрешима дилема. Не можехме да предприемем нищо. Оставаше да се опитаме да разговаряме разумно с Муди, но всички знаехме, че в момента с него не може да се разговаря разумно. Кой знае дали изобщо някога щеше да е в състояние да прояви разум.

Опитвах се да потисна надигащата се в мен вълна от ярост. Набийте го! Затворете го! Изпратете ни с Махтоб в Америка! Ето това ми се искаше да им закрещя и да ги накарам да видят единственото разрешение на тази ужасна история. Трябваше обаче да се съобразявам с реалността.

Трябваше да намеря някакъв среден вариант, който да ги удовлетвори, но такъв май нямаше. Както разговаряхме, входната врата се отвори и затвори. Реза излезе да види кой идва и доведе Муди в апартамента.

— Как си успяла да се измъкнеш? — попита ме той. — Защо си слязла тук?

— Есей има ключ — обясних аз. — Тя ме доведе.

— Дай ми го! — изкрещя той и Есей покорно се подчини.

— Недей така — кротко се обади Реза, като се опитваше да укроти бяса на Муди.

— Какво правят тия тук? — изкрещя Муди и посочи Елън и Хормоз.

— Опитват се да помогнат. Имаме проблеми и се нуждаем от помощ — обадих се аз.

— Нямаме никакви проблеми! — беснееше Муди. — Ти имаш проблеми.

Той се обърна към Елън и Хормоз.