Бетти Махмуди - Не без дъщеря ми

Спря да си поеме дъх. Лежах и стенех, без да мога да помръдна. Внезапно се врътна и хукна към стълбищната площадка. Тежката дървена врата хлопна зад гърба му и чух как ключалката изщрака два пъти за по-голяма сигурност. Скоро долових писъците на Махтоб — ужасните звуци се чуваха приглушено, от разстояние, но късаха сърцето ми до кръв. После настъпи тишина.

Мина доста време, преди да успея да се поизправя до седнало положение. Мина още толкова, докато успея да стана на крака. Забравила болката от отчаяние, със залитане се отправих към банята. Когато се добрах до нея, покачих се върху тоалетната въпреки болката, пронизваща гръбнака ми. Повдигнах се на пръсти и с мъка успях да се добера до вентилационната шахта, която свързваше баните на първия и втория етаж. Оттук се чуваше как Муди се оплаква на Есей и реди всевъзможни проклятия и ругатни. Есей отговаряше с тих и успокоителен глас. От Махтоб не се чуваше ни звук, ни стон.

Така мина известно време. Идваше ми да пищя от парещата болка в гърба, която се усилваше от неудобната ми поза на пръсти, но сега не можех да мисля за собствените си неприятности. Тонът на разговора долу постепенно се снижи и накрая не бях в състояние да доловя нито дума. И тогава внезапно чух как Махтоб запищя. Наострила слух, проследих писъците от апартамента на Есей през коридора и до входа на къщата. Желязната врата хлопна с глухия ужасяващ звън на затворнически порти.

Смъкнах се от тоалетната чиния и бързо се отправих към спалнята на Мамал и Насрин. Ключът стоеше в ключалката, стаята бе празна. Хукнах към прозореца, който гледаше към предния двор на къщата. Притиснах нос в стъклото, за да мерна какво става долу. Муди седеше с току-що зашит ръкав — от Есей, разбира се. Здраво стискаше Махтоб под мишница, за да не я изтърве, дори ако рита и се опитва да се измъкне от хватката му. Със свободната си ръка разгъна бебешката количка на Амир, хвърли Махтоб вътре и завърза ръцете и краката й.

Обвзе ме нетърпимата мисъл, че виждам Махтоб за последен път в живота си. Бях сигурна в това. Обърнах се и се завтекох към спалнята, сграбчих фотоапарата на Муди от близкия рафт и се върнах към прозореца тъкмо навреме, за да снимам как се отправиха по посока на улица Шариати. Махтоб продължаваше да пищи, но Муди бе глух и ням за протестите й.

Просълзена, останах да гледам подир тях дълго след като се скриха от погледа ми. „Повече никога няма да я видя“ — повтарях си аз.

— Добре ли си?

Беше Есей, която викаше през шахтата в банята. Сигурно ме бе чула да плача, докато се опитвах да измия кръвта по себе си.

— Да! — викнах в отговор. — Искам да говоря с теб. Така бе невъзможно да разговаряме, защото трябваше да си крещим.

— Моля те, слез в задния двор, за да можем да поговорим — помолих я аз.

Затътрих изтръпналото си от болки тяло към задния двор и видях Есей да ме чака долу.

— Защо пусна Муди у вас? — попитах, хлипайки силно. — Защо не защити Махтоб?

— Двамата влязоха едновременно — обясни Есей. — Тя се беше скрила под стълбището, той я намери и я доведе при мен.

Горкичката Махтоб, изплака сърцето ми. Обърнах се към Есей и й казах:

— Трябва да ми помогнеш.

— Реза отиде на работа — отвърна Есей.

Очите и цялото й поведение излъчваха искрено съчувствие, но и вродената предпазливост на иранската жена. Тя щеше да направи за мен всичко възможно, но нямаше да посмее да се опълчи срещу желанията на съпруга си или своя роднина.

— Наистина съжалявам, но нищо не можем да направим.

— Добре ли е Махтоб? Къде е?

— Не знам къде я заведе.

И двете чухме как нейното бебе заплака.

— Трябва да се прибирам — рече тя.

Върнах се в апартамента. „Обади се в посолството — казах си аз. Защо не се бях сетила по-рано?“ Ако не успеех да се свържа с Хелън и господин Винкоп в посолството, имах домашните им телефони. Бързо се отправих към кухнята, но телефона го нямаше.

Сега вече ми стана ясно, че тази сутрин Муди е планирал действията много внимателно. Къде беше Мамал?

Къде беше Насрин? Къде е телефонът? Положението бе много по-сериозно, отколкото си представях. Мъчех се да разсъждавам логично и да намеря начин да отвърна на удара.

Вече бях натрупала опит на затворено в клетка животно и внимателно претършувах и огледах стаите. Нямах никакъв план, ала знаех, че трябва да търся слабите места на новата клопка на Муди. Върнах се на балкона и се огледах внимателно, като изключих възможността да се прехвърля през парапета, защото тогава щях да се озова в задния двор на Реза и Есей, от който излизане няма, тъй като бе ограден с висок тухлен зид.