Бетти Махмуди - Не без дъщеря ми

— Не ни е въвличала — намеси се Хормоз. — Не искаше да идваме, но ние настояхме.

— Не е вярно! — обвини го Муди. — Отишла е и ви е повикала. Намесва ви в нашите семейни разправии.

За разлика от Мамал и Реза, които не смееха да се опълчат срещу своя роднина, Хормоз му се опъна. По-млад, по-силен и много по-як, той знаеше, че ще надвие Муди, ако работата опре до физическа разправа. Муди също го знаеше. Хормоз обаче предпочете разумния подход.

— Хайде да вземем Махтоб, да отидем у нас и да седнем да обсъдим нещата — предложи той.

Муди се замисли, подметна, че Елън и Хормоз явно ме защитават, но се съгласи. Цял следобед стояхме у тях. Махтоб лежеше свита на кълбо в скута ми, не смееше да ме пусне и слушаше със страх дългата тирада, в която се впусна баща й. Разказа на Елън и Хормоз каква лоша жена съм. Трябвало да се разведе с мен преди години. Каза им, че ненавиждам аятолах Хомейни, което бе вярно и разбираемо, и че съм агент на ЦРУ, което бе смехотворно, но доказваше степента на неговата лудост. Усетих, че сега ми се открива възможност да си го върна.

— Писна ми да го защитавам — изсъсках. — Причината, поради която иска да остане в Иран, е, че е лош лекар.

Не вярвах на думите си — Муди бе компетентен, даже отличен лекар, но не можех да се боря с честни методи.

— Той е толкова лош лекар, че го изритаха от болницата в Алпена. Непрекъснато го съдеха заради грешки в лечението.

Известно време си разменяхме злъчни обиди, а после Хормоз изведе Муди, под предлог че трябва да купи цигари на Елън. Елън използва тази възможност, за да ме посъветва да не говоря нищо лошо.

— Стой си кротко и го остави да разправя за теб каквото си иска, без да му отвръщаш — рече тя. — Просто се дръж мило с него. Няма значение какво говори.

— Но неговите думи са стопроцентови лъжи.

— Иранците направо се вбесяват, когато ги обидиш — предупреди ме Елън.

Щом Муди и Хормоз се върнаха, схватката продължи. Ненавиждайки себе си, аз хапех устни и се опитвах да следвам съвета на Елън, докато слушах как Муди беснее срещу мен. Знаех, че думите му не могат да ми причинят физическа болка, а Елън и Хормоз ми бяха обещали да ме приютят в дома си. Затова седях покорно и чаках Муди да излее гнева си докрай. Тактиката ми успя. Постепенно той се успокои и Хормоз дипломатично се захвана да изглади противоречията помежду ни. Искаше да ни сдобри. Искаше да бъдем щастливи. Знаеше, че и смесените бракове могат да бъдат успешни. В края на краищата бе щастлив и смяташе, че и Елън е щастлива. Най-после Муди отсече:

— Добре, прибираме се у дома!

— Не — отвърна Хормоз. — Трябва да останете, докато разрешим проблема.

— Не! — изръмжа Муди. — Отиваме си у дома. Няма да оставаме у вас.

За мой ужас Хормоз отвърна:

— Добре, но ще се радваме да останете.

— Не можеш да ме принудиш да си тръгна с него! — извиках аз. — Обеща на… — почти си прехапах езика, за да не се изтърва и кажа „хората от посолството“, — обеща, че ще ни закриляш. Не можеш да ме изпратиш вкъщи с него!

— Той няма да ти направи нищо — отвърна ми Хормоз, като гледаше Муди право в очите. — Само си приказва. — И изцъка с език.

— Тръгваме си! — повтори Муди.

— Добре — съгласи се Хормоз.

Махтоб замръзна в ръцете ми. Значи щяхме да останем на милостта на този луд, човека, който днес се закле да ме убие?

— Хайде! — изръмжа Муди. Докато се готвехме да си тръгваме, успях да остана за миг насаме с Елън.

— Моля те, обади се да видиш как сме. Знам, че ще се случи нещо — изхлипах аз.

Таксито ни остави пред магазина за плодове и зеленчуци на улица Шариати и въпреки ужасните преживелици през този ден Махтоб не можа да сдържи радостния си възглас, като зърна на витрината нещо специално.

— Ягоди! — извика тя.

Не знаех, че в Иран има ягоди. Те са любимият ми плод.

— Може ли да купим, тате? Моля те — рече Махтоб. Муди отново побесня.

— Нямаш нужда от ягоди. Много са скъпи! Махтоб се разплака.

— Хайде към къщи! — изръмжа Муди и ни подкара към уличката.

Колко безсънни нощи бях прекарала в тази потискаща обстановка! Но тази беше най-страшната. През цялата вечер Муди не ми обърна никакво внимание и заговорнически си шепнеше с Мамал и Насрин. Когато най-сетне дойде да си легне, полунощ отдавна минаваше. Страхът гонеше съня от очите ми, но се престорих, че спя дълбоко.

Той бързо заспа, ала аз останах нащрек и с напредването на нощта страховете ми нараснаха. Не можех да се надявам на никаква закрила нито от Мамал, нито от Реза, нито от когото и да било. От Муди не чаках нищо добро — лудостта му се засилваше. Не можех да заспя от страх, че той ще се събуди и ще връхлети върху мен с нож, с въже или просто с голи ръце. Може би щеше да се опита да ми инжектира бързодействаща отрова.