Бетти Махмуди - Не без дъщеря ми

Разказах й всичко от игла до конец.

— Няма да те убие — убеждаваше ме Хелън. — И преди го е казвал.

— Не, този път изглеждаше съвсем сериозен. Ще го направи, сигурна съм. Моля те, трябва да се видим. Ела.

— Можеш ли да дойдеш в посолството? — попита Хелън.

Прецених възможностите си. Щях да успея да отида дотам и да се върна в училището по обяд. Трябваше да отида, въпреки че рискувах, но си струваше заради детето ми.

— Не! — отвърнах. — Не мога да дойда до посолството.

Знаех, че Хелън биваше ежедневно обсаждана от стотици чужденци, попаднали в Иран, всеки със своята тъжна и отчаяна история. Времето й бе ценно и тя почти не бе в състояние да напуска посолството, но сега имах голяма нужда от нея.

— Трябва да дойдеш! — изплаках аз.

— Добре. Къде?

— В училището на Махтоб.

— Добре.

Бързо се отправих към главната улица, като се оглеждах за оранжево такси. По лицето ми се стичаха сълзи. Блъсках пешеходците, които ми се пречкаха и ме бавеха. Тъкмо когато минавах покрай Елънови, Хормоз случайно надникна през отворения прозорец на втория етаж.

— Бети! Къде отиваш? — викна той.

— Никъде! Добре съм. Остави ме на мира. Хормоз долови паниката в гласа ми и изскочи от къщата. Догони ме бързо.

— Какво се е случило?

— Защо не ме оставиш на мира! — изхлипах аз. — Няма да те оставя. Какво има?

— Нищо. Трябва да вървя.

— Ела у дома — предложи Хормоз.

— Не мога. Трябва да отида в училището на Махтоб.

— Ела, ела — меко повтори той. — Ще поговорим и ще те закараме до училището.

— Не искам. Обадих се в посолството и имам среща с едни хора в училището.

Иранската гордост на Хормоз бе засегната.

— Защо си се обаждала в посолството? Нямаш никаква работа да се обаждаш там. Не ги замесвай в твоите проблеми. Те не могат да ти помогнат по никакъв начин.

В отговор изхлипах.

— Правиш голяма грешка! — продължи покровителствено Хормоз. — Ще си имаш сериозни неприятности с Муди, задето си звъняла в посолството.

— Тръгвам си — рекох, — отивам в училището на Махтоб.

Като разбра, че не ме е накарал да променя решението си и искам да бъда с дъщеря си, Хормоз каза:

— Тогава двамата с Елън ще те закараме.

— Добре, но веднага — казах аз.

В училището цареше възбуда. Ханум Шахин каза, че Махтоб е в клас — тъжна, но тиха. Тя предложи да не я безпокоим и аз се съгласих. Елън и Хормоз дълго разговаряха с директорката, за да разберат дали не преувеличавам. Хормоз бе притеснен и угрижен. Не му харесваше лудостта на Муди, не му се искаше да гледа страданията ми. Търсеше начин да разреши този проблем, без да предизвиква повече неприятности. След известно време госпожа Азар приближи и ми каза:

— Отвън те търсят.

— Кой — с подозрение запита ханум Шахин. Хормоз й каза нещо на фарси и лицето на директорката притъмня. Не желаеше в тази история да се намесват служители на швейцарското посолство. Въпреки намръщената й физиономия излязох да говоря с тях. Хелън и господин Винкоп ме чакаха пред училището. Поканиха ме да седна в кола, която не носеше отличителните знаци на дипломатически автомобил. Там им разказах за случилото се.

— Ще те заведем в полицията — заяви господин Винкоп.

Полицията! Дълго се бях колебала дали да използвам тази възможност и винаги я бях отхвърляла. Това бе иранска полиция, която съблюдаваше иранските закони, а според тях Муди бе пълновластен господар на семейството. Те може би щяха да ми помогнат до известна степен, ала мен ме плашеше окончателното им решение. Имаха правото да ме депортират, като ме принудят да напусна страната без дъщеря ми. Махтоб щеше да си остане завинаги тук в тази ненормална страна с безумния си баща. Сега обаче полицията изглеждаше единствената ми алтернатива. Събитията от сутринта бяха сякаш пред очите ми и това ме убеди още повече, че Муди ще изпълни заплахите си. Страхувах се и за себе си, и за Махтоб.

— Добре — съгласих се. — Отиваме в полицията, но първо ще взема Махтоб.

Върнах се в училището, където Хормоз и Елън продължаваха да разговарят с ханум Шахин.

— Отивам да взема Махтоб — заявих аз. Госпожа Азар преведе думите ми, а после и отговора на ханум Шахин. Думите й пронизаха съзнанието ми и аз инстинктивно усетих рязката промяна в поведението, на директорката. В продължение на месеци и особено тази сутрин тя явно бе на моя страна във войната срещу съпруга ми. Сега обаче бях извършила непростим грях — бях довела служители от Секцията по интереси на Съединените щати в нейната обител. Официално те бяха представители на швейцарското посолство, ала представяха Америка. Работата на ханум Шахин обаче бе да мисли, преподава и проповядва срещу американците. Тя бе назначена на поста си заради своята твърда политическа убеденост.