Бетти Махмуди - Не без дъщеря ми

— Не се прави така. Ние го приготвяме различно — рече Фереще, като видя, че съм сложила кромид лук в гозбата.

— Остави ме да го приготвя, както аз си знам — отвърнах й аз.

— Да, но никой няма да го яде.

Фереще не позна. Семейството омете до шушка всичко, което бях приготвила, и ме обсипа с похвали. Разбира се, на мен ми стана много приятно, пък и Муди бе доволен, но моят мотив бе съвсем друг. Знаех, че за възрастните тази седмица щеше да бъде ангажирана с множество ритуали, и исках да си подсигуря задължението да се грижа за децата и домакинството. След като се нахраниха, роднините единодушно ми гласуваха доверие да се занимавам с малките и прехраната. Когато към три часа следобед предложих да заведа децата в парка, всички бяха във възторг от идеята. За голямо мое разочарование обаче веселякът Маджид, винаги готов за игри и закачки, дойде с нас. Видях отдалеч Хелън и й кимнах почти незабелязано, че е невъзможно да говорим. Тя ни погледа известно време, но не посмя да приближи.

Седмицата се влачеше едва-едва. Втори път не успях да се добера до телефона, защото някой от възрастните все си намираше причина да остане вкъщи с мен и децата. Когато най-после Муди ми каза, че жалейката свършва в петък и Махтоб трябва да се върне в училище още в събота, страшно се зарадвах, защото уговорената среща с госпожица Алави бе в неделя.

Муди бързо забрави скръбта си по Нилуфар и потъна в собствените си грижи. В тревожния му замислен поглед започнаха да проблясват искрици лудост, които ми бяха познати отпреди, и това ужасно ме разтревожи. Тази лудост ме хвърляше в паника. Понякога изглеждаше, като че Елън вече е говорила с него. Друг път си мислех, че той всъщност има достатъчно собствени причини, за да пощурее. В събота се държа особено зле с нас. Без да ни изпуска за миг от очи, ни придружи чак до самото училище. Държеше се дръпнато и злобно, докато крачехме по улицата, а после грубо ни набута в едно такси. С Махтоб само се споглеждахме уплашено, предчувствайки някаква неприятност.

В училището Муди ми заяви в присъствието на Махтоб:

— Остави я тук. Тя трябва да се научи да стои сама. Заведи я до класната стая и се върни, за да се прибираме.

Махтоб изпищя и се вкопчи в края на палтото ми. Бе едва петгодишна и не бе в състояние да оцени двойната опасност — да събуди яростта на баща си и да бъде разделена от майка си.

— Махтоб, дръж се! — бързо изрекох аз. Опитах се да говоря утешително ала гласът ми трепереше. — Няма страшно! Ела, ще те заведа в класната стая. На обед ще дойда да те взема.

Махтоб смирено ме последва по коридора. Колкото повече приближаваше към класната стая и се отдалечаваше от заплахата, която представляваше баща й, толкова по-силно усещаше раздялата си с мен и започна да подсмърча, а после направо се разхлипа. Пред стаята вече виеше от ужас, както бе правила през първите два учебни дни.

— Махтоб! — помолих я аз. — Трябва да се успокоиш. Татко наистина е ядосан.

Думите ми бяха заглушени от писъците на Махтоб. С едната си ръка ме държеше здраво за дрехата, а с другата блъскаше настрана учителката.

— Махтоб, моля те! — плачех аз. Внезапно пълната с момиченца класна стая зяпна от изненада и смущение. Като една всички посегнаха към шаловете си, за да се убедят, че са на място и главите им са плътно покрити. Мъж бе влязъл в тяхното светилище! Вдигнах очи и видях Муди. Беше се надвесил над нас, а оплешивяващото му теме бе почервеняло от сляпа ярост. Вдигнатият му юмрук всеки миг щеше да се стовари върху ни. Очите му бяха помътнели от демоничен бяс.

Муди сграбчи Махтоб за ръката и я заблъска. После я завъртя към себе си и я плесна през лицето.

— Недей! Не я бий! — изпищях аз.

Махтоб извика от изненада и болка, но успя да се изплъзне от ръцете му и посегна отново към палтото ми. Опитах се да застана помежду им, но той бе по-силен и от двете ни и продължи да й нанася удари, където свари, и пестниците му попадаха по гърба и ръцете на малката му жертва. С всеки следващ удар писъците на Махтоб ставаха все по-силни и покъртителни. Увиснах като побъркана на ръката му и се мъчех да я измъкна от лапите му. С един замах на лявата си ръка Муди залепи Махтоб на стената. Ханум Шахин и другите учителки бързо я обградиха, за да я запазят от гнева на баща й. Тя се опита да избяга, да се измъкне от прегръдките им, ала напразно. Яростта на Муди си намери нов отдушник. Дясната му ръка, свита в юмрук, се стовари върху главата ми, аз се олюлях и политнах назад.