Бетти Махмуди - Не без дъщеря ми

След заминаването на Реза щяхме отново да се радваме на щастливия си семеен живот — така поне си мислех. Муди и аз бяхме различни в някои отношения, ала знаех, че компромисът е част от брака. Бях сигурна, че с времето всичко ще се оправи.

Прецених положителните страни. Животът ми се бе променил коренно и бях щастлива, защото най-сетне бях постигнала онова вечно изплъзващо ми се „по-добро“.

Как можех да предполагам, че някъде на десет хиляди мили източно оттук, се надига странна буря, която ще разбие брака ми, ще ме направи пленница, ще ме раздели от синовете ми и ще заплаши не само собствения ми живот, но и живота на неродената ми дъщеря?

Бяхме женени от година и половина, когато наскоро след новогодишните празници на 1979-а Муди си купи скъп радиоапарат с късовълнов обхват, снабден със слушалки. Той бе достатъчно мощен да лови станции от половината свят. У Муди внезапно се бе породил интерес към предаванията на Радио Иран.

В Техеран студентите бяха организирали няколко демонстрации срещу правителството на шаха. В миналото бе имало подобни сблъсъци, ала сегашните бяха по-сериозни и по-многобройни отпреди. От Париж, където бе в изгнание, аятолах Хомейни започна да издига остри възвания срещу шаха и западното влияние.

Новините, които Муди слушаше по радиото, често противоречаха на онова, което гледахме във вечерните телевизионни емисии. Постепенно той взе да се съмнява в достоверното представяне на събитията от страна на Америка.

Когато шахът напусна Иран и на следващия ден аятолах Хомейни се завърна триумфално в страната, Муди реши да отпразнува събитието. Той доведе много ирански студенти у дома, без да ме предупреди. Стояха до късно вечерта и изпълваха моя американски дом с развълнувани и оживени разговори на фарси.

Революцията дойде в нашия дом заедно с иранската революция. Муди започна да се моли с невиждано за мен усърдие и да прави дарения на различни шиитски групи.

Без да ме нита, изхвърли запасите ни от алкохолни напитки, които държахме за честите гости. Това стана причина повечето от американските ни познати да спрат да ни посещават. Тонът, с който започна да разговаря Муди, пропъди много други.

Той беснееше срещу американските вестници и ги наричаше лъжци. През следващите няколко месеца студентите превърнаха дома ни в клуб. Обединиха се в „Група загрижени мюсюлмани“, както се нарекоха сами, и наред с другите си дейности съчиниха и следното обръщение, което разпространиха в печата, радиото и телевизията:

„В името на всемилостивия и всемогъщ Аллах.

Днес в Съединените щати ислямът е едно от най-непонятните неща. За това има няколко причини:

1) Средствата за масова информация поднасят невярно тълкуване на събитията в Ислямска република Иран.

2) Отказът на американското правителство да се отнася справедливо към мюсюлманските държави.

3) Отказът на християнството да възприеме исляма и неговите последователи.

Средствата за масова информация са оказвали огромно въздействие върху американското общество. Вечерните новини, вестниците и седмичниците са основата, върху която се изгражда общественото мнение в Америка. Тези източници представляват пропаганда на най-високо ниво, защото фактите, които поднасят, са единствено и само в подкрепа на американските интереси. Ето защо международните събития биват често осветлявани едностранчиво.

Пресен пример за подобно превратно тълкуване и представяне са събитията в Ислямска република Иран. Именно иранският народ изгони шаха и единодушно одобри установяването на ислямска република. Скоро научихме за кюрдските вълнения в Иран. Ако кюрдите се борят за самоуправление, защо тогава в конфликта участват израелски, руски и иракски военни?

Ислямската революция в Иран доказа, че иранците са срещу американската външна политика, а не срещу американското общество. Ние ви молим да преценявате внимателно вашите средства за масова информация. Общувайте с ирански мюсюлмани, които са наясно със сегашното положение.

Благодарим ви

Група загрижени мюсюлмани

Това вече ми дойде много.

Изправих се в защита на страната си, обвинявайки родината на Муди. Разговорите ни се превърнаха в неприятни спорове — нещо нетипично за нормалните ни и спокойни отношения.

Един ден заявих отчаяно:

— Трябва да сключим примирие. Двамата с теб просто не можем да разговаряме за политика.

Муди се съгласи и известно време успяхме да съжителстваме в мир, но аз вече не бях центърът на неговата вселена. Ежедневните доказателства за любовта му ставаха все по-редки. Сега сякаш бе женен за радиоапарата си и една дузина вестници, списания и пропагандни материали. Някои от тях бяха на фарси, други — на английски. Понякога, когато Муди отсъствуваше, им хвърлях по едно око и винаги се потрисах от злобата и неприязънта на безумните им нападки срещу Америка.