Бетти Махмуди - Не без дъщеря ми

Нощта мина, прекъсвана от неописуемата радост, която изпитвах при допира на малките устнички до гръдта си, и от мрачните мисли, породени от детинското поведение на Муди. Чудех се дали това е само мимолетна реакция, или ни е напуснал завинаги. В този миг бях толкова ядосана, че наистина не ме интересуваше.

Обади се рано сутринта без думичка извинение за снощното си отсъствие. Не спомена и за предпочитанията си за син. Обясни, че е прекарал нощта в джамията, в която се бяхме оженили, и се молил на Аллах.

Когато по-късно сутринта дойде в болницата с радостна усмивка, в ръцете си носеше куп листове, изписани на фарси. Били от джамията.

— Какво пише? — попитах аз.

— Махтоб — сияещ отвърна той.

— Махтоб ли? Какво значи това?

— Лунна светлина — каза той и обясни, че е разговарял по телефона с роднините си в Иран, които предложили няколко подходящи имена за детето, Муди каза, че е избрал името Махтоб, тъй като предишната вечер имало пълнолуние.

Поспорихме дали да не е Мариам — името звучеше по американски, а детето беше и щеше да бъде американче. Ала бях слаба и с ужасно объркани чувства. Муди попълни свидетелството за раждане, на което пишеше Махтоб Мариам Махмуди. През ума ми мина смътната мисъл колко лесно съм се подчинила на съпруга си.

Двумесечната Махтоб бе облечена в розова дантелена рокля, която й бе подарък от човека, забравил бързо първоначалното си разочарование, възхитен от малката и станал най-гордият баща на света. Бебето лежеше доволно в ръцете ми и ме гледаше. Нейните очички бързо потъмняха и станаха тъмнокафяви. Изучаваха нещата от света наоколо, докато над стотина студенти мюсюлмани се бяха събрали у нас да отбележат празника на жертвоприношението. Беше 4 ноември 1979 г.

Муди участваше в живота на Ислямското дружество на Южен Тексас и сега бе един от главните организатори на събитието, провеждано в един парк наблизо. Бях се възстановила доста бързо и тъй като това празненство нямаше нищо общо с политиката, с радост се включих в подготовката. Помогнах при приготвянето на огромни количества ориз. С останалите съпруги — пъстра група от иранки, египтянки, арабки и американки — приготвихме различни сосове. Направихме салата от краставици, домати и лук и я поляхме с лимонов сок. В големи кошници подредихме разнообразни свежи плодове. Приготвихме баклава.

В този случай обаче грижата за основното ястие имаха мъжете. Празникът е в чест на деня, в който Господ заповядал на Авраам да му принесе в жертва собствения си син Исаак, ала пощадил момчето, като на негово място приел жертвено агне. Мъжете донесоха няколко овце и като застанаха с лице към Мека, припявайки свещени молитви, прерязаха гърлата им. После отнесоха закланите животни в едно заведение с открита скара и приготвиха месото за празника.

Този тържествен ден се чества от всички мюсюлмани, а не само от иранците, така че разговорите на политически теми се ограничиха само до малки групи иранци, които възбудено обсъждаха успешните опити на аятолаха да централизира властта.

Стоях настрана от тези разговори и си общувах със съпругите, които представляваха едно миниатюрно американско общество. Повечето харесваха допира с източната култура, но бяха истински щастливи, че живеят в Америка.

Веднага след празника оставихме момчетата у дома и тримата с Муди и Махтоб се отправихме към Далас, за да участваме в една конференция на остеопати. По пътя се отбихме в Остин да посетим разширяващия се кръг от роднини, които също бяха заменили родната си страна с Америка. Вечеряхме заедно и се уговорихме на следващата сутрин да се срещнем за закуска в хотела.

Изморени от предишния ден, се успахме. Тъй като бързахме да приключим със сутрешните си ангажименти, не си направихме труда да пуснем телевизора. Когато слязохме във фоайето на хотела, един от племенниците — младеж на име Ямал — ни чакаше нетърпеливо. Той възбудено се хвърли към нас.

— Чу ли новината? Превзели са американското посолство в Техеран.

И се разсмя.

Едва сега Муди осъзна, че политиката е една твърде сериозна игра. От удобното си местенце на половин свят разстояние от събитията отначало той се бе чувствал достатъчно сигурно, за да тръби на всеослушание своята гореща подкрепа за революцията и за мечтата на аятолаха да превърне Иран в ислямска република. На приказки и отдалече това бе доста лесно.

Сега обаче студентите от Техеранския университет бяха извършили спрямо Щатите враждебен акт, който можеше да доведе до военен конфликт, и Муди се сблъска с реалната опасност да бъде засегнат пряко. Не беше хубаво да си иранец в Щатите в тия времена, нито пък да си омъжена за иранец. Един ирански студент от Тексаския университет бе бит от двама непознати и Муди се тревожеше да не го сполети нещо подобно. Освен това го безпокоеше мисълта да не го арестуват или депортират.