Бетти Махмуди - Не без дъщеря ми

— Не! — отряза господин Винкоп. — Много е опасно. Има хора, които ти обещават, че ще те прехвърлят. Взимат ти парите, завеждат те до границата, изнасилват те, убиват те или те предават на властите. Не бива да правите това, защото рискувате живота на дъщеря си. Наистина е много опасно.

Очите на Махтоб се разшириха от ужас, а сърцето ми заблъска в гърдите. До този момент дъщеря ми не бе осъзнавала, че пътят към Америка може да е свързан с физически страдания. Тя зарови глава в мен.

Хелън ни разказа още една подобна история. Съвсем наскоро иранка се опитала да напусне страната по този начин, като платила на контрабандисти да прехвърлят нея и дъщеря й през границата. Контрабандистите ги завели близо до турската граница и просто ги зарязали в планините. Дъщерята умряла от изтощение и студ, а жената случайно стигнала до едно селце — била полумъртва и всичките й зъби липсвали.

— От всички начини за бягство прехвърлянето в Турция е най-опасният — каза Хелън. — Можеш да получиш развод. Мога да представя случая ти в ООН — ще получиш развод и разрешение да напуснеш страната на хуманитарно основание. Тогава ще ти позволят да се върнеш в Щатите.

— Не без дъщеря ми! — отсякох.

— Ти си луда — рече Хелън и продължи пред самата Махтоб. — Защо не си тръгнеш и просто не я оставиш тук? Напусни тази страна и я забрави!

Не можех да повярвам на ушите си. Направо не можех да допусна, че Хелън е толкова безчувствена и жестокосърдечна, за да изрече всичко това пред детето. Очевидно нямаше и понятие от дълбоката връзка между майка и дъщеря.

— Мамо, не можеш да си идеш в Америка без мен! — изплака Махтоб.

Притиснах я до гърдите си и я уверих, че никога, никога няма да я изоставя. Случилото се затвърди окончателно решението ми да действам без отлагане.

— Искам да се свържа с тези жени! — твърдо заявих аз. Хелън обърна очи към тавана, а господин Винкоп се покашля нервно. Не можех да повярвам на собствените си думи — бях затънала твърде дълбоко във всевъзможни комбинации.

Настъпи мълчание. Когато най-сетне се увери в твърдостта и неотстъпчивостта ми, господин Винкоп въздъхна:

— Наш дълг е да ви дадем тази информация, но наистина ви съветвам да не се свързвате с тях.

Той ми даде телефона на Триш и аз й позвъних на минутата.

— Обаждам ви се от кабинета на заместник-консула в посолството — казах.

Триш буквално изпадна в екстаз, като разбра кой говори с нея.

— Снощи разговарях по телефона с майка ви! — извика тя. — Разговарям с нея всеки ден. Тя плаче непрекъснато и е наистина много разтревожена. Иска да направим нещо и ние й обещахме. Търсим начин да се свържем с вас. Кога можем да се срещнем?

Обсъдихме подробностите. Щях да кажа на Муди, че след училище трябва да пазарувам, така че двете с Махтоб ще се приберем малко по-късно от обичайното. Ако той се съгласи, щях да се обадя на Триш и да потвърдя срещата. Двете с Махтоб щяхме да я чакаме на задния изход на парка Курош в дванайсет и петнайсет. Триш и Сюзън щяха да пристигнат с бял пакон.

— Добре! — потвърди Триш. — Доскоро!

Нейният ентусиазъм ме зарази и изплаши едновременно.

Защо го правеше? Заради пари или заради тръпката на приключението? Чувствах, че мога да й гласувам доверие, що се отнася до мотивите й, но дали имаше опит? От друга страна, излъчваше оптимизъм, от какъвто силно се нуждаех именно сега. Чаках с нетърпение срещата и се чудех какво ли ще излезе от нея.

Когато затворих телефона, видях, че Хелън кърши пръсти.

— Какво ще кажете за една пица утре вечер? — попитах аз.

— Много добре — в един глас отвърнаха Муди, Мамал и Насрин, без дори да подозират, че току-що съм им заложила малък капан.

Изкарах една неспокойна нощ. Измъчваха ме хиляди въпроси и правеха съня невъзможен. Разумно ли постъпвах? Трябваше ли да послушам съвета на служителите от посолството, или трябваше да изпробвам всяка предоставена ми възможност да получа свободата си? Застрашавах ли с нещо Махтоб? Имах ли право на това? Ами ако ни заловят? Ще ме върнат ли на Муди, или което е по-лошо, ще ме депортират и ще дадат Махтоб на законния й собственик — нейния баща? Това бе най-ужасният ми кошмар. Нямах никакво желание да се връщам в Америка сама.

Открих, че е почти невъзможно да претегля рисковете, на които се подлагаме. На разсъмване, когато Муди се надигна за молитвите си, аз все още стоях с вперени в тавана очи и без окончателно решение в главата си. Като се върна в леглото, той се сгуши в мен, за да се стопли — зимната утрин бе мразовита. Престорих се, че спя, и на мига реших — трябва да се измъкна от този мъж, когото ненавиждах!