Бетти Махмуди - Не без дъщеря ми

— Заниманията ми направиха особено силно впечатление — казах му аз. — Човек наистина трябва да учи. Ако не се занимаваш, както трябва, не можеш да продължиш. Мисля, че ще науча много.

— Е, добре — изрече Муди с явно задоволство, че жена му е направила сериозна крачка към полагащата й се роля в Ислямска република Иран.

Аз също бях доволна, но по коренно различни причини.

Току-що бях постигнала малък напредък по пътя към свободата си. Занятията за изучаване на Корана започваха малко след като свършваха часовете на Махтоб. Дори ако Муди реши да ни придружава до джамията, бях сигурна, че след първите няколко пъти ще ни остави да ходим сами. Така почти целият четвъртък оставаше на наше разположение.

При все че разговорите бяха забранени, естествено можехме да разменим по няколко думи преди и след занятията. След второто ми посещение една от жените ме попита откъде съм, а когато отговорих „Мичиган“, тя ми каза:

— О, трябва да се запознаеш с Елън. Тя също е от Мичиган.

Запознаха ни. Висока и едра жена. Елън Рафаие бе едва трийсетгодишна, но кожата й бе суха и състарена. Носеше русарито си така стегнато, че изобщо не успях да видя цвета на косите й.

— Къде живеехте в Мичиган? — попитах я аз.

— Близо до Лансинг.

— Къде по-точно?

— О, едва ли сте го чували — отвърна Елън.

— Можете да ми кажете, защото и аз живеех близо до Лансинг.

— Овосо.

— Не се шегувайте! — отвърнах аз. — Родителите ми живеят в Банистър. Аз работех в Елси, а съм ходила на училище в Овосо.

И двете се развълнувахме при това невероятно съвпадение, защото то ни даваше възможност да разговаряме за много общи неща.

— Бихте ли ни посетили семейно петък следобед? — попита ме Елън.

— Не знам. Съпругът ми не ми разрешава да разговарям с чужди хора, нито да излизам. Не съм сигурна, че ще се съгласи, но ще го попитам.

Този път Муди ни чакаше пред джамията, за да ни посрещне, и аз го изненадах с широка усмивка.

— Знаеш ли? Изобщо не можеш да познаеш какво ми се случи. Срещнах една жена от Овосо! — възкликнах.

Муди също се зарадва. Виждаше ме усмихната за първи път от месеци насам. Представих го на Елън и малко след това казах, предчувствайки, че Муди ще откаже:

— Елън ни покани на гости в петък следобед. Той обаче прие.

— Да, добре.

Елън напуснала последния клас на гимназията, за да се омъжи за Хормоз Рафаие, като по този начин приела ролята на напълно зависима от съпруга си жена. Хормоз, който бил завършил инженерство в Щатите, я превъзхождал и във финансово, и в социално положение, така че за него било напълно в реда на нещата да поеме ролята на неин повелител. Навремето и Хормоз се чувствал натурализиран американец като Муди. В Иран го смятали за враг на шахския режим. Да се върне в родината през онези години за него означавало затвор, мъчения и вероятно смърт в ръцете на САВАК. Подобно на Муди обаче Хормоз открил, че политическите събития на другия край на света могат да окажат невероятно силен ефект върху личната съдба на хората.

Хормоз работел в Минесота и двамата с Елън живеели като съвсем нормално американско семейство. Имали дъщеря на име Джесика. Когато наближило време да се роди второто им дете, Елън се върнала в Овосо. На 28 февруари 1979 година й се родил син. Няколко часа по-късно се обадила на Хормоз, за да съобщи радостната вест.

— Сега не мога да говоря с теб — отговорил Хормоз. — Слушам новините по радиото.

Това бил денят, в който шахът напуснал Иран.

Чудех се колко ли са иранците като Хормоз и Муди, за които падането на шаха и заточението му са били като зова на сирена, който ги е върнал към миналото?

Щом осъзнал прекрасното събитие, което се било случило — раждането на син, — Хормоз веднага му дал иранско име — Али. От този момент нататък неговият живот и животът на Елън се променили драстично.

Муди бе издържал цели пет години, но Хормоз веднага взел решение да се върне и да живее в Иранската република под ръководството на аятолах Хомейни.

Като лоялна американска поданичка, Елън никак не харесала тази идея. Но освен американка тя била съпруга и майка. Хормоз ясно й дал да разбере, че се връща в Иран със или без семейството. Притисната до стената, Елън се съгласила да поживее известно време в Иран. Хормоз я уверил, че ако не се чувства добре в Техеран, тя и децата ще могат да се върнат в Америка, щом пожелаят.

Като пристигнала в Техеран обаче. Елън веднага се озовала в добре познатото ми положение на затворница. Хормоз й заявил, че повече няма да види родината си, Била иранска гражданка, която трябвало да спазва законите на страната и личните му желания. Известно време я държал под ключ и я биел.