Фредрик Бакман - Брит-Мари беше тук

Човек не би могъл да опише това като оптималното първо впечатление, така си е.

Когато Брит-Мари и Банк стигат до участъка от стълбите, където се е приземил Падан, треньорската персона вече крещи още по-сърдито, вероятно поради случилото се току-що. Мъжът, жената и документите се въртят в кръг, обсипани от безалкохолен дъжд. Самата треньорска персона има толкова много безалкохолно по косата, лицето и дрехите, че течността в кенчето явно някак си е нарушила законите на физиката.

– Сериооозно!? Това сериооозно ли е? – изплюва персоната към функционера.

Функционерът клати глава много сериозно. Треньорската персона посочва Банк и Брит-Мари толкова ядосано, че го прави с две ръце. От разстояние е трудно да се прецени дали действително сочи някого, или показва колко горе-долу е голям един язовец например.

– Вие ли сте треньооори на този отбооор?

Треньорската персона прави налудничави кавички с пръсти, когато произнася „треньори“ и „отбор“. Бастунът на Банк мушва персоната веднъж по погрешка и още пет пъти може би не толкова по погрешка. Жената изглежда потисната. Мъжът с документите застава зад нея и закрива устата си с длан, явно от опит.

– Ние сме треньорите – потвърждава Банк.

Персоната се смее и се ядосва едновременно.

– Една вещица и една сляпа, сериооозно? Това сериооозна купа ли е? Ааа?

Функционерът клати сериозно глава. Жената, по-потисната от всякога, поглежда към Банк.

– Един от играчите в отбора ви, Патрик Иварш...

– Какво за мен? – възкликва Падан плахо откъм пода.

– Какво за него? – изръмжава Банк.

– Да, какво за Патрик? – пита трети глас.

Таткото на Падан се е появил зад Брит-Мари. Сресал си е косата и се е издокарал. На ревера на сакото му има червено лале. До него стои Кент, със смачкана риза. Усмихва се на Брит-Мари. На нея веднага ѝ се приисква да го хване за ръката.

– Патрик е с две години по-млад от останалите. Твърде е малък, за да участва в купата без специално разрешение – прокашля се жената, гледайки в пода.

– Ами, дайте му разрешение! – виква Банк и размахва бастуна си към функционера.

– Правилата са си правилааа! – прекъсва я треньорската персона.

– Вярно ли? ВЯРНО ЛИ?! ЕЛА ТУКА, ТИ МАЛЪК... – разкрещява се Банк и замахва яростно с бастуна.

Персоната опитва да се хване за същия бастун, за да не падне, при което повлича Банк със себе си, те губят равновесие и залитат надолу по стълбите, но нечия силна ръка се протяга бързо и сграбчва ръкава на персоната като с белезници и спира падането.

Треньорската персона виси над стълбите, ококорила очи към Кент, а Кент продължава да държи неумолимо ръкава, навежда се напред и заявява, по онзи самоуверен начин, по който разказва на хората за бизнеса си с Германия:

– Ако опиташ да бутнеш сляпа жена по стълбите, ще те дам под съд, докато семейството ти задлъжнее за десет поколения напред, набий си го в проклетата глава.

Треньорската персона го зяпва. Банк си възвръща равновесието, като се подпира с бастуна в корема на мъжа два или може би три пъти. Мъжът с документите размахва въпросните документи. Функционерът кима сериозно. Потиснатата жена се прокашля няколко пъти.

– Има подадено възражение от противниковия отбор във връзка с играч на име Вига. От личния номер става ясно, че... – започва жената.

– Казвам се ВЕГА! – изсумтява Вега, която се намира малко по-нагоре по стълбите.

– Да, Виииееега – опитва се да я имитира жената.

– Да нямаш лайна в ушите, а? В-Е-Г-А! – повтаря Вега.

Жената се почесва по меката част на ухото. Усмихва се все едно са ѝ сложили местна упойка. Обръща се към Брит-Мари, която до момента създава впечатлението, че е единственият разумен човек в компанията.

– Трябва специално разрешително, за да могат в отбора да играят момичета и по-малки деца.

– Правилата са си... пра... правилааа – заеква треньорската персона, без да може да се измъкне от хватката на Кент.

– Така да бъде – отговаря Кент спокойно, обръща се към жената, мъжа и функционера и се усмихва: – Ще трябва да отстраните Патрик и Вега, тъй като градският отбор очевидно го е страх да излезе срещу едно по-малко момче и едно момиче!

Думите му са посрещнати от краткотрайна всеобща тишина.

– К’вооо? – възкликва треньорската персона.

– СТРАХ ВИ Е! – виква Банк и случайно ръгва с бастуна първо треньора, а после малко и мъжа с документите.

– Как пък нее... – възразява треньорската персона.

Ето как Вега и Патрик получават разрешение да играят. Патрик слиза надолу по стълбите, прегърнат от баща си, но сякаш му се иска по-скоро да се затича из залата, разперил ръце като крилата на самолет.