Фредрик Бакман - Брит-Мари беше тук

– Извинявай, Брит-Мари. Не исках да стане така.

Брит-Мари не успява веднага да локализира гласа, а Бен допълва:

– Досега не съм играл за купа. Така се... притесних. Реших да си замълча, докато бяхме на бензиностанцията.

Брит-Мари продължава едва да го чува, затова пъха глава в колата. Вижда тъмното петно на панталоните му и по седалката отдолу.

– Съжалявам – прошепва той и стисва очи.

– О... аз... извинявай. Не се притеснявай! Ще го изчистя с бикарбонат! – изстрелва Брит-Мари и вади резервни дрехи от багажника. Защото след като пристигна в Борг, се е превърнала в такъв човек, осъзнава тя. Човек, който ходи на футболни състезания с резервни дрехи в багажника.

Вдига бамбуковата завеса пред прозореца, докато Бен се преоблича. После покрива седалката с бакпулвер. Взима панталоните му със себе си и ги изпира в мивката на една от съблекалните в спортната зала. Той стои до нея, извил устни засрамено, но с грейнал поглед.

– Мама ще дойде да гледа днес. Взела си е почивен ден от работа! – изплъзва се от устата му, когато Брит-Мари приключва. Казва го така, сякаш описва постройка, направена от шоколад.

Другите деца подритват две топки в коридора отвън и Брит-Мари трябва да се овладее, за да не се втурне към тях и да ги информира сериозно, че определено не е удачно да се играе футбол на закрито. Всъщност според нея изобщо не е удачно да има спортни зали на закрито, но не иска отново да я погледнат все едно тя е лудата в това отношение, затова си държи езика зад зъбите.

Спортната зала се състои от висока платформа, разделена на две от също толкова високо стълбище, което води надолу към правоъгълно поле, нашарено с цветни линии. Брит-Мари предполага, че там ще се играят футболните мачове. На закрито.

Банк събира децата в кръг на върха на стълбите и им казва неща, които Брит-Мари не разбира, но предполага, че са някаква форма на онзи „пеп ток“, който толкова харесват.

Когато приключва, Банк вдига бастуна във въздуха, размахва го натам, където ѝ се струва, че се намира Брит-Мари, и казва:

– Искаш ли да кажеш нещо преди мача, Брит-Мари?

Брит-Мари не се е подготвила за такова стечение на обстоятелствата, то не фигурира в списъка ѝ, така че тя стисва здраво чантата си и се замисля за кратко, преди да каже:

– Мисля, че е важно да опитаме да направим добро първо впечатление.

Брит-Мари може и да не знае какво точно е имала предвид, но смята, че като цяло това е добър житейски съвет. Децата я гледат, вдигнали вежди на различна височина. Вега, която отново яде плод, кимва кисело към хората на трибуната.

– Пред кого? Тия там? Те ни мразят, нали се сещаш?

Брит-Мари трябва да признае, че повечето от хората по трибуната, мнозина от които носят тениски и шалчета с името на отбора от града, гледат децата от Борг малко както човек може би би погледнал чужденец, който току-що е кихнал насреща му в метрото. По средата на стълбището стоят мъжът от общината и жената от футболната асоциация (или обратното), които се появиха в Борг по време на тренировката преди няколко дни. Жената изглежда потисната; мъжът е прегърнал купчина документи. До тях има още един мъж, който изглежда много сериозно и е облечен с фланелка, на която пише „Спортен функционер“, а до него пък стои човек с дълга коса и анцуг, на който пише името на градския отбор от едната страна на гърдите и думата „Треньор“ от другата. Треньорската персона – Брит-Мари няма предразсъдъци – изглежда, нещо негодува. Дръпва документите, посочва децата от Борг и се разкрещява, че това било „Сериозна купа! Не детска площадка!“.

Брит-Мари не знае какво трябва да означава това, но вижда как Падан вади кенче от джоба на шортите си и решава, че така определено няма да направят добро впечатление, затова го призовава да не отваря безалкохолното. Падан настоява и казва, че има ниска кръвна захар, при което Вега се включва, бутва го по рамото и изсъсква: „Да не си глух? Не отваряй кенчето!“. За жалост, в резултат на това Падан, чието равновесие не отговаря на ниския му център на тежестта, залита назад и пада по гръб. Започва да се търкаля надолу по стълбите, докато тялото му не се блъска в краката на жената от футболната асоциация, мъжа от общината, функционера и треньорската персона.

– НЕ ОТВАРЯЙ КЕНЧЕТО! – изкрещява му Вега.

– К’ВО? – изкрещява ѝ Падан, проснат на пода до треньорската персона и забелил очи. След това явно стига до извода, че световъртежът му сигурно се дължи на ниска кръвна захар. При което решава да отвори кенчето.