Фредрик Бакман - Брит-Мари беше тук

Брит-Мари кима, без да откъсва поглед от показалеца на древната жена, сякаш той може да гръмне. Щом получава потвърждение, жената вади една торбичка от коша на ролатора и я тиква в ръцете на Брит-Мари.

– Плод за м’четата!

– Казва, че това са плодове за момчетата в отбора – превежда Вега услужливо.

– Ха. Моля да ви информирам, че в отбора има и момиче – информира Брит-Мари.

Древната жена я зяпва. После зяпва Вега и футболната фланелка, с която е облечена. Втората древна жена си пробива път напред и изръмжава нещо напълно нечленоразделно на първата древна жена, при което първата древна жена посочва Вега и заявява на Брит-Мари:

– З’неа още дин плод!

– Казват, че трябва да получа един плод допълнително – казва Вега доволно, взима торбичката от Брит-Мари и надниква вътре.

– Ха – казва Брит-Мари и приглажда трескаво полата си по всички възможни начини.

Щом поглежда обратно нагоре, двете древни жени стоят толкова близо до нея, че между тях не би могъл да се промуши дори лист А4. Жените сочат нея и Банк.

– Вий мла’итеземете децата, идете у проклетия грати им ка’ете, ч’не сме умрели! Борг не е мъ’тъв! Ка’ете им гу на копелетата, чу’ате ли ме?

– Казва ти и Банк да ни заведете в града и да кажете на копелетата, че Борг не е мъртъв – казва Вега с пълна с плодове уста.

Банк стои от другата на страна на Брит-Мари и се хили.

– И те нарече „млада“, Брит-Мари.

Брит-Мари, която хората не бяха наричали млада дори когато беше млада, не знае какъв отговор би могъл да се очаква от нея. Затова потупва ролатора на една от жените малко смутено и казва:

– Ха. Благодаря. Много благодаря.

Жените изръмжават и излизат навън. Някоя донася ключовете на бялата кола със синята врата, а Вега информира Брит-Мари между хапките, че трябва да минат да вземат Макс.

– Ха. Бях останала с впечатлението, че не го харесваш – казва Брит-Мари учудено.

– И ТИ ЛИ ЗАПОЧВАШ!? – изкрещява Вега моментално и наоколо изригва фонтан от парченца плодове.

Омар се смее високо и подигравателно, а Вега го подгонва през паркинга, замеряйки го с ябълки и мангота.

Брит-Мари стисва здраво клепачи, изчаквайки главоболието ѝ бавно да отстъпи. После претегля нервно ключовете в ръката си, прочиства тихо гърло и ги подава на Свен, без да срещне погледа му.

– Не е удачно да се шофира, когато човек има... грип.

Когато влизат в колата, Свен отново сваля шапката си. Не е нужно да обяснява, че го прави от загриженост. Не иска Брит-Мари да се притеснява какво ще си помислят хората, ако видят, че полицай я кара на футболно състезание. Особено в бяла кола със синя врата.

Не казва нищо и за това, че в колата има значително повече пътници и кучета, отколкото е удачно от законова и хигиенична гледна точка, още повече предвид факта, че кучето и Падан сядат в багажника, защото другаде няма място. Накрая обаче Свен все пак отбелязва, че колата трябва да се зареди с бензин. Пита дали Брит-Мари иска той да се заеме с това. Тя отговаря, че определено не е необходимо, тъй като тя спокойно може да го направи и сама. Все пак това си е нейната кола, независимо от цвета на вратата.

След като прекарва десет минути пред бензиновата колонка, хванала едната си ръка с другата, задната врата на колата се отваря и Вега се измъква от плетеницата от крака, ръце, футболни бутонки и глави на кучета. Отива до Брит-Мари, като гледа да застане така, че да закрие видимостта на Свен.

– Средният – казва тя тихо на Брит-Мари, без сама да се пресегне към маркуча.

Брит-Мари я поглежда паникьосано.

– Не се замислих за това, преди да изляза от колата, нали разбираш? Не знам как се...

Гласът ѝ секва. Вега опитва да заеме колкото се може повече място, така че Свен да не може да види какво се случва. Протяга се и докосва ръката на Брит-Мари.

– Няма нищо, коуч.

Брит-Мари се усмихва леко и маха нежно един паднал косъм от рамото на Вега.

– Винаги Кент зареждаше колата. Винаги той беше този, който... винаги беше той.

Вега посочва средния маркуч. Брит-Мари го вдига така, сякаш се страхува, че по него може да тече ток. Вега се навежда и отвинтва капачката на резервоара.

– Кой те научи на това? – пита Брит-Мари.

– Майка ми – отговаря Вега.

После се засмива по такъв начин, че роднинската ѝ връзка със Сами няма как да бъде по-очевидна.

– Не е нужно човек да е фен на „Ливърпул“ още от раждането си, коуч. Може да се научи и като възрастен.

Това е ден за състезание по футбол, и за раздяла, както и ден, в който Брит-Мари сама зарежда колата си. Щом приключва, има чувството, че може да покорява планини и да прекосява океани.