Фредрик Бакман - Брит-Мари беше тук

– Беше адски добра майка. Беше боец – прошепва Сами.

Брит-Мари трябва да си долее, преди да успее да каже:

– Нечувано много съжалявам, Сами.

Прозвучава малко банално, но няма какво друго да се каже. Сами я потупва с разбиране по рамото, сякаш той я утешава, а не обратното.

– Вега е изплашена, макар че изглежда ядосана. Омар е ядосан, макар че изглежда изплашен.

– А ти какво чувстваш? – пита Брит-Мари.

– Аз нямам време да чувствам. Трябва да се грижа за тях – отговаря Сами.

– Но... как... имам предвид... държавата – започва Брит-Мари, споходена от порой несвързани мисли.

Сами пали нова цигара първо на нея, а после и на себе си.

– Така и не съобщихме, че татко се чупи. Той е някъде в чужбина, но все още е регистриран на този адрес. У нас беше старата му шофьорска книжка, така че Омар подкупи един шофьор на бензиностанцията да се престори на наш баща, да говори с полицията в града и да подпише документите. Получихме няколко хиляди от застраховката на мама. След това никой не се е интересувал от нас.

– Но не можете просто да... Господи, Сами, това не ти е „Пипи Дългото чорапче“! Кой ще се грижи за децата? – избухва Брит-Мари.

– Аз. Аз се грижа за тях – отсича Сами.

Брит-Мари вдишва. После издишва уиски и дим, кашляйки. Той отново я потупва внимателно по гърба.

– Още... колко? – кашля тя.

– Няколко месеца. Знам, че скоро ще дойдат за нас, не съм идиот. Но ми трябва само още малко време, Брит-Мари. Само малко време. Имам планове. Трябва просто да докажа, че мога да издържам семейството, схващаш ли? Иначе ще вземат Вега и Омар и ще ги пратят в някой шибан приемен дом. Не мога да им позволя да го направят. Не съм човек, който изоставя другите!

Брит-Мари се изправя, изтупва както себе си, така и парапета и всичко останало наоколо.

– Не мога да изчистя тия петна от парапета – казва Сами фрустрирано и се изправя, за да посочи петната.

– Пробвал ли си с бикарбонат? – пита Брит-Мари.

Той поклаща глава. Стисва силно очи. Брит-Мари наблюдава отражението си в прозореца. Димът цапа стъклото.

– Може би ще те оставят да се грижиш за децата. Ако е така, както казваш, може би...

– Погледни ме, Брит-Мари. Имам криминално досие, нямам работа и дружа с хора като Психо. Ти би ли ме оставила да се грижа за две деца? – пита той.

Тя го поглежда умолително.

– Можем да им покажем кутията ти за прибори! Можем да им обясним, че имаш потенциала да станеш джентълмен!

– Благодаря – казва той и слага ръка на рамото ѝ.

Тя се обляга на него.

– И Свен знае за всичко това?

Сами я погалва спокойно по косата.

– Той прие международното обаждане от полицаите, които открили камиона. Дойде и ни каза. Плака не по-малко от нас. Чувството е като да имаш родител в армията, сещаш се, когато майка ти кара камион. Ако на вратата се появи човек в униформа, разбираш какво е станало.

– Значи... Свен...

– Той знае всичко.

Брит-Мари стисва очи и заравя лице в ризата му. Това е странна постъпка. Възрастна жена на балкона на млад мъж посред нощ. Какво, за Бога, биха си помислили хората?

– Бях останала с впечатлението, че човек става полицай, защото вярва в законите и в реда – прошепва тя.

– Мисля, че Свен е станал полицай, защото вярва в справедливостта – отговаря Сами.

Брит-Мари се изправя. Избърсва лице.

– Ще ни трябва още уиски. И ако няма да те затрудни твърде много, бих искала да те помоля за препарат за почистване на прозорци.

След продължителен размисъл, тя добавя:

– Предвид сегашните обстоятелства, бих могла да се задоволя с каквато и да е марка.

Брит-Мари се събужда с главоболие от най-грандиозен вид. Лежи в леглото си в къщата на Банк, а някой съсед очевидно пробива стената, защото щом Брит-Мари се изправя, цялата стая започва да се люлее. Поти се и се чувства зле, тялото я боли, а устата ѝ е изпълнена с остър, горчив вкус. Брит-Мари определено не е жена без житейски опит, затова незабавно разбира в какво здравословно състояние се намира. Предния ден е изпила повече алкохол със Сами, отколкото е изконсумирала общо за последните четирийсет години. Има само едно разумно заключение:

– Хванала съм грип! – обясня тя раздразнено на Банк, когато слиза в кухнята.

Банк пържи бекон и яйца. Кучето подушва въздуха и се отмества малко по-далеч от Брит-Мари.

– Миришеш на алкохол – отбелязва Банк и не успява да не се развесели.

– Точно така. Именно затова се чувствам зле днес – кима Брит-Мари.