Фредрик Бакман - Брит-Мари беше тук

– Стори ми се, че спомена нещо за грип – казва Банк.

Брит-Мари кима грижовно.

– Но, мила ми малка приятелко, нали точно това казвам! Това е единственото разумно обяснение. Когато човек пие алкохол, имунната му система отслабва, да знаеш. Чела съм за тези неща. Така че това е причината да се разболея от грип.

Банк обръща яйцата. Кучето накланя глава.

– Грип, да – измърморва Банк и сервира яйца на Брит-Мари.

Брит-Мари затваря очи, опитвайки да потисне гаденето, и дава яйцата на кучето. Вместо тях, Банк оставя чаша студена вода пред нея. Брит-Мари пие. От грипа човек се обезводнява. Чела е за това.

– Всичко това е много странно, аз никога не се разболявам – обяснява тя.

Банк кима не кой знае колко убедено и за да компенсира, Брит-Мари започва да кима още по-разпалено.

– Кент и децата ни постоянно боледуваха, разбира се. Ако не един, то друг все беше болен, но на мен определено никога не ми се случваше. „Брит-Мари, здрава си като бик!“ Така казва лекарят ми, действително!

Банк и кучето не отговарят. Брит-Мари диша дълбоко и мига тъжно. Остава без дъх, когато се поправя:

– Децата на Кент.

Пие мълчаливо от водата. Кучето и Банк ядат яйца. Тръгват заедно към пицарията, за да се срещнат с отбора, защото Брит-Мари не е от жените, които не биха отишли на работа само защото имат грип. Кучето демонстративно заобикаля лехата с цветя, защото мирише все едно някой е повърнал в нея през нощта.

– Уф! Може ли да попитам какво смърди така в лехата ти? – пита Брит-Мари, не защото иска да се бърка, естествено, но ако миризмата се дължи на избора на тор, то нищо чудно, че нищо не иска да порасне в лехата.

– Снощи някой пиян се е издрайфал тук – просветлява я Банк.

– В лехата? Варвари! – ахва Брит-Мари ужасено.

Банк кима, без дори да опита да прикрие развеселеността си.

– Варвари, да.

Кучето се отдалечава още повече.

Когато пристигат, Някоя седи до разбитата врата на пицарията и пие кафе. Прави гримаса, щом Брит-Мари се приближава до нея, а в отговор Брит-Мари прави още по-зловеща гримаса.

– Тук смърди. Да не сте пушили вътре? – пита тя обвинително.

Някоя сбърчва нос.

– Ами ти, Брит? Да не би, как се казва, да си се подпалила и да си опитала да се изгасиш с уиски?

– Ще помоля да те информирам, че имам грип – изсумтява Брит-Мари.

Някоя накланя глава по начин, не твърде различен от този, по който обича да го прави кучето. Банк почуква инвалидната количка на Някоя с бастуна си.

– Стига си дрънкала и ѝ дай едно Блъди Мери.

– Какво е това? – иска да знае Брит-Мари.

– Помага при... грип – измърморва Банк.

Някоя изчезва в кухнята и се връща с чаша, пълна с нещо, което прилича на доматен сок. Брит-Мари отпива скептично, при което капките, които успяват да влязат в устата ѝ, веднага се връщат обратно и биват изплюти право върху кучето. То никак не изглежда развеселено от всичко това.

– Това има вкус на а-л-к-к-к-о-х-о-л? – изплюва Брит-Мари.

Кучето отива да седне на чакъла, като внимава да застане така, че вятърът да не духа от Брит-Мари към него. Банк протяга бастуна напред с изпъната ръка, за да се увери, че се намира извън обсега на плюене. Някоя бърчи чело и взима парцал, за да избърше масата, като си мърмори:

– Не знам какъв е тоя грип, който си хванала, Брит, но ми направи една услуга, а, как се казва? Не пали клечки кибрит наоколо, преди да си си измила зъбите. Пицарията не е застрахована срещу пожар, знаеш.

Брит-Мари определено не разбира какво трябва да означава това. Но се извинява учтиво и обяснява, че има работа в развлекателния център и всъщност няма време да седи тук и да бъбри цяла сутрин. После тръгва рязко през паркинга, продължава овладяно към тоалетната на развлекателния център и заключва вратата след себе си. Все пак определено не смята, че е подобаващо да повръща пред други хора, докато те си пият кафето.

Когато излиза, вижда плъха да седи на пода като малък космат гостенин, на който като че му се иска да имаше скъп ръчен часовник, по който да почуква недоволно. Брит-Мари взима „Сникърс“ и чиния, сервира му и се извинява любезно, като казва, че трябва да почисти. После взима прахосмукачката, включва я, отнася я в банята, затваря вратата над кабела и заключва здраво, за да не си помисли плъхът, че Брит-Мари повръща вътре, а че просто прахосмучи умивалника например.

Когато излиза, плъха го няма. „Сникърс“-а също. Брит-Мари тъкмо мие чинията, когато леко почукване с върха на бастун по рамката на вратата я прекъсва. Банк и кучето стоят отвън. Банк ѝ подава четка и паста за зъби. Брит-Мари хваща, треперейки, едната си ръка с другата.