Фредрик Бакман - Брит-Мари беше тук

– Не искам да се бъркам, защото определено не съм човек, който прави така, но ако наистина днес си смятал да убиеш онзи Психо заради Вега и Омар, то бих искала да подчертая, че не подобава на един джентълмен да търчи наоколо и да убива хора.

Той вдига вежди. Тя стиска чантата си.

– Не съм джентълмен – усмихва се Сами.

– Не, но можеш да станеш! – заявява Брит-Мари.

Той се смее. Тя не се смее. Той спира да се смее.

– Стига, нямаше да го убия. Той е най-добрият ми приятел. Просто не е наред с шибаната глава, схващаш ли?

– Да – казва Брит-Мари, тъй като в този момент вече спокойно може да твърди, че е схванала.

– Дължи пари на едни хора. На грешните хора. Затова е отчаян. Мислел е, че Вега и Омар няма да са там.

– Ха – казва Брит-Мари.

– Не че ти не си важна! – поправя се Сами.

– Изобщо не си помислих това, съвсем не – възразява Брит-Мари.

– Сори. Трябва да запаля – въздъхва Сами и едва сега Брит-Мари осъзнава, че ръцете му треперят.

Последва го на балкона и се прокашля колебливо и в никакъв случай демонстративно. Той издишва дима в другата посока и се извинява:

– Сори, пречи ли ти?

– Бих искала да попитам дали имаш още цигари – казва Брит-Мари, без да мига.

Сами започва да се смее.

– Мислех, че не си пушач.

– Определено не съм – потвърждава Брит-Мари.

– Ооокей – казва той и ѝ подава цигара.

– Имах дълъг ден – защитава се Брит-Мари.

– Окейокей – смее се той и ѝ запалва цигарата.

Тя прави няколко малки, пробни дръпки. Затваря очи.

– Моля да те информирам, че ти определено не си единственият, който има склонност към див и безотговорен начин на живот. В младостта си на няколко пъти съм пушила по цигара.

Сами прихва. Брит-Мари усеща, че се смее повече на нея, отколкото с нея, затова пояснява:

– Моля да те информирам, че като млада за известен период работех като сервитьорка!

Тя кима категорично, за да подчертае, че това определено не е нещо, което си измисля. Сами изглежда впечатлен и я подканва с жест да седне на една обърната наопаки щайга от безалкохолни напитки.

– Искаш ли уиски, Брит-Мари?

Разумът на Брит-Мари незабавно се заключва в стаята си, защото я чува да казва:

– Да, знаеш ли какво, Сами? Всъщност определено бих искала!

Така че двамата пият уиски и пушат. Брит-Мари опитва да прави кръгчета от дим, защото си спомня, че докато работеше като сервитьорка, ѝ се искаше да владее това умение. Готвачите го можеха. Изглеждаше много успокояващо.

– Татко не избяга, ние го прогонихме, Магнус и аз – казва Сами без предупреждение.

– Кой е Магнус? – пита Брит-Мари.

– Предпочита да му викат „Психо“, „Магнус“ не звучи толкова страшно – смее се Сами.

– Ха – казва Брит-Мари, но по-скоро като „охо“, отколкото като „аха“.

– Татко биеше мама, когато беше пиян. Никой не подозираше, знаеш, но веднъж, когато бяхме малки, Магнус дойде да ме вземе преди тренировка. Никога не беше виждал такова нещо. Той идва от типичното семейство, баща му работеше в застрахователно дружество и караше опел, сещаш се. Но той... дявол знае. Видя ме да заставам между мама и татко. Както обикновено, татко започна да ме удря зловещо, но Магнус изскочи от нищото, опря нож в гърлото на татко и се разкрещя. Не мисля, че преди осъзнавах, че не всички деца живеят като нас. Че не всички постоянно се страхуват да се приберат у дома. Омар плачеше. Вега плачеше. И, знаеш... реших, че е време това да спре. Схващаш ли?

Брит-Мари започва да кашля и от ноздрите ѝ излиза дим. Сами я потупва приятелски по гърба и отива да ѝ налее вода. После се обляга на парапета и поглежда надолу, все едно измерва разстоянието до земята.

– Двамата с Магнус прогонихме татко. Човек не намира такива приятели под път и над път.

Възможно е до този момент, който определено е отвъд цивилизоваността, уискито и цигарите вече да са повлияли на Брит-Мари, но така или иначе тя пита директно:

– Къде е майка ви, Сами?

– Просто я няма за известно време, скоро ще се прибере – пробва да се измъкне Сами.

Брит-Мари се стяга и посочва заплашително към него с цигарата.

– Моля да те информирам, Сами, че може да съм много неща, но не съм идиот.

Сами пресушава чашата си. Почесва се по главата.

– Мъртва е – признава накрая.

Брит-Мари не знае колко точно време минава, докато успее да си изясни цялата история. Над Борг е паднала нощ и навън може би вали. Когато бащата на Сами, Вега и Омар си тръгнал, майка им започнала да прави все повече курсове с камиона. Година след година. Когато спедиторската фирма изритала всички шофьори, тя започнала да кара за чуждестранни компании – навсякъде, където имало работа. Година след година, както правят майките. Една вечер попаднала в задръстване, загубила време и рискувала да остане без бонус. Затова карала цяла нощ, в твърде лошо време и с твърде стар камион. На разсъмване насреща ѝ се задал лек автомобил. Водачът се пресегнал към мобилния си телефон и навлязъл в насрещното платно. Тя опитала да направи маневра, гумите поднесли в дъжда и камионът се преобърнал. Завалели стъкла и кръв, а три деца на стотици мили оттам седели и чакали в ключалката да се пъхне ключ.