Фредрик Бакман - Брит-Мари беше тук

– Няма защо да се страхуваш, Брит-Мари. Първото, което трябва да разбереш за този тип престъпления, е, че не бива да приемаш нещата лично!

Брит-Мари изтупва ръката му от рамото си, както би пропъдила мръсно птиче.

– А как да ги приема според вас?

Полицаите се виждат принудени да признаят, че нямат добър отговор. Затова Брит-Мари посочва обувките им и отбелязва:

– Приемам лично това, че обикаляте тук с мръсни обувки, след като току-що съм измила пода.

Тогава полицаите решават да се върнат обратно в града.

Брит-Мари отново мие пода. Толкова настървено, че накрая Някоя решава да я спре.

– Внимавай с парцала, Брит-Мари. Скъп парцал е това, по дяволите! – засмива се тя.

Брит-Мари не смята, че сега е най-удачното време Някоя да обикаля наоколо и да се хили, определено не. Но Някоя настоява тя да пийне бира и да хапне малко пица, след което ѝ подава ключовете за колата.

– Бях останала с твърдото впечатление, че колата ми още не е ремонтирана! – възкликва Брит-Мари.

Някоя свива рамене засрамено.

– Е, знаеш. Отдавна е готова, да, но... знаеш.

– Не. Определено не знам – казва Брит-Мари.

Някоя разтрива засрамено ръцете си, отпуснати в скута ѝ.

– Колата е готова отдавна. Но ако Брит-Мари е без кола, тогава не може да си тръгне от Борг, нали?

– Значи си ме мамила? Лъгала си ме право в лицето? – пита Брит-Мари наранено.

– Да – признава Някоя.

– Мога ли да попитам защо?

Някоя свива рамене.

– Харесвам те. Ти си като, как се казва? Свеж полъх! В Борг е скучно без Брит, а?

Брит-Мари няма добър отговор на това, трябва да се признае. Така че Някоя си взима нова бира и виква сякаш между другото:

– Но, Брит, знаеш, нека те питам: как ти се струва идеята за синя кола?

– Какво искаш да кажеш с това? – ахва Брит-Мари.

Двете излизат на футболното игрище и прекарват доста време в разправии, защото Някоя упорито се опитва да обясни, че много лесно може да боядиса останалата част от колата на Брит-Мари в същия син цвят като новата врата. Изобщо няма да я затрудни. Все пак Някоя е почти напълно сигурна, че по един или друг повод някога е регистрирала автобояджийска фирма.

Накрая това така разстройва Брит-Мари, че тя вади бележника си и откъсва целия списък за деня и започва чисто нов. Никога през живота си не е правила такова нещо, но извънредните обстоятелства изискват извънредни мерки.

Върви пеша през Борг заедно с Вега и Омар, защото всичко на всичко днес е изпила малко повече от половин бира, така че и дума не може да става да се качи зад волана. Особено в кола със синя врата. Боже, какво биха си помислили хората? По пътя Омар не обелва и дума, което е няколко минути мълчание повече, отколкото Брит-Мари е виждала от негова страна, откакто се познават.

Вега звъни на Сами отново и отново, но не получава отговор. Брит-Мари опитва да я убеди, че Сами може би не знае за обира, но Вега отговаря, че това тук е Борг. В Борг всички знаят всичко за всички. Така че Сами знае и не си вдига телефона, защото е зает да търси Психо, за да го убие.

Предвид обстоятелствата, Брит-Мари не може да си позволи да остави децата сами, затова отива с тях в апартамента им и започва да готви. Вечерят точно в шест часа. Децата ядат, забили погледи в чиниите, както правят децата, които са се научили да очакват най-лошото. Първия път, когато телефонът на Брит-Мари звънва, те подскачат високо. Обажда се Кент и Брит-Мари не вдига. Минута по-късно звъни Свен и тя отново не вдига, а след това момичето от Агенцията по заетостта звъни три пъти поред и Брит-Мари изключва телефона си.

Вега отново се обажда на Сами. Без отговор. Тогава тя започва да мие съдове, без някой да я е молил. Тогава Брит-Мари разбира, че ситуацията наистина е сериозна.

– Сигурна съм, че нищо страшно не се е случило – казва Брит-Мари.

– И откъде знаеш, по дяволите? – отговаря Вега.

Омар измърморва откъм масата:

– Сами никога не закъснява за вечеря. Направо е нацист на тема вечеря.

После взима чинията си и я слага в миялната. Доброволно. Тогава Брит-Мари разбира, че определено трябва да направи нещо драстично, затова вдишва и издишва съсредоточено половин дузина пъти, след което прегръща силно двете деца. Когато се разплакват, тя се разплаква заедно с тях.

Накрая на вратата се звъни и тримата се втурват натам, препъвайки се един в друг. Никой от тях дори не се замисля, че Сами просто би си отключил, така че щом натискат дръжката и виждат бялото куче отвън, Омар се разочарова, Вега се ядосва, а Брит-Мари се разтревожва. Защото това като че ли са съответните принципни реакции на тримата.