Фредрик Бакман - Брит-Мари беше тук

Започват да се карат чия е била вината.

– Всички ли са о’кей? – първо пита Свен, но е прекъснат от Кент, който внезапно посочва цялото помещение с ръка и нарежда:

– Да запазим спокойствие, докато дойде полицията!

Свен се завърта към него като обиден манекен.

– С какво мислиш, че съм облечен, проклето юпи такова? С карнавален костюм?

– Имам предвид истинските полицаи, които могат да СПРАТ един крадец! – изръмжава Кент.

Свен прави две малки ядни крачки напред и вирва брадичка:

– Разбира се, разбира се, ти самият щеше да го спреш с ПОРТФЕЙЛА си, ако беше тук!

Белите им лица за миг стават червени. Брит-Мари никога не е виждала Свен така ядосан, а съдейки по слисаните изражения на Вега, Омар и Някоя, те също. Кент, който очевидно усеща, че лидерската му позиция е заплашена, на свой ред повишава глас дори повече, опитвайки да поеме контрол над ситуацията.

– О’кей ли сте, деца? – пита той Омар и Вега, сочейки към тях с цяла ръка.

– Хич не ги питай как са! Ти дори не ги ПОЗНАВАШ! – срязва го Свен и избутва бясно ръката на Кент, след което се обръща към децата и ги посочва с цяла ръка.

– О’кей ли сте, деца?

Вега и Омар кимат объркано. Някоя опитва да каже нещо, но няма никакъв шанс. Кент си пробива път пред Свен и размахва длани.

– Нека всички да се успокоят, за да можем да се обадим в полицията.

– Аз СТОЯ тук, ОВЧИ МОЗЪК такъв! – изкрещява Свен.

Ушите на Брит-Мари продължават да пищят. Тя се прокашля и опитва да каже:

– Чуй ме, Кент. Чуй ме, Свен. Сега ще ви помоля да се успокоите и...

Двамата мъже не я чуват и продължават безпрепятствено да се карат и жестикулират, все едно Брит-Мари е нещо, което може да се паузира с дистанционно. Кент изсумтява, че Свен не би могъл „да предпази дори една длан, ако ще да му дадат ръкавица“, а Свен изсумтява в отговор, че Кент „сигурно е много смел, когато седи в БМВ-то със заключени врати“. Кент изкрещява, че Свен не бива да си мисли, че „е нещо“, защото бил „ченге в малко пикливо село“, а Свен изкрещява в отговор, че Кент хич не бива да си мисли, че може „да дойде тук и да си купи възхищението на хората с визитни картички и такива шитни!“. При което Кент крясва „момчето иска да стане предприемач, по дяволите!“, а Свен изревава „да си предприемач, не е работа!“, на което Кент отвръща подигравателно „да не искаш вместо това да стане полицай? А? Колко изкарва един полицай?“, а Свен беснее: „Получаваме две цяло и пет процента увеличение на заплатата годишно, а освен това пенсионните ми фондове имат много добра доходност! Ходил съм на курс!“.

Брит-Мари опитва да пристъпи между тях, но те не я виждат.

– Моля те, Кент. Моля те, Свен – пробва тя, но Кент започва да жестикулира още по-настървено, а Свен почва да сочи с цяла ръка, в резултат на което и двамата я удрят в лицето и тя залита назад. Никой от мъжете не забелязва това, тъй като са твърде заети да се дърпат за дрехите.

– Ходил съм на кууурс – казва подигравателно Кент, имитирайки Свен.

– Чуваш ли ме? Престъпление е да дърпаш униформата на полицай, така си е! – виква Свен и дръпва ризата на Кент.

– Внимавай с ризата! Знаеш ли колко струва!? – вие Кент.

– Ама че суетен женчо, нищо чудно, че Брит-Мари те е напуснала! – крещи Свен.

– Да ме е напуснала!? Да не мислиш, че ще остане тук с т-е-б, някакъв прехвален пазач!? – реве с цяло гърло Кент.

Брит-Мари размахва ръце пред лицата им, за да ги накара да я видят.

– Моля те, Кент! Моля те, Свен! Спрете незабавно! Преди малко измих пода!

Но напразно, всеки от мъжете е хванал главата на другия с дясната си ръка и двамата залитат наоколо, превити в пухтящ танц, съпроводен с ругатни. Секунда по-късно се чува яростен трясък и външната врата на пицарията се пръска на трески, когато двамата минават през нея като пияни мечки. Стоварват се върху чакъла отвън, а образувалата се купчина от крайници не изглежда особено ласкаво за физическите им недостатъци. Брит-Мари се втурва напред и ги зяпва. Те пък зяпват нагоре към нея, рязко замлъкнали и осъзнали какво са надробили току-що. Кент първи опитва да се изправи.

– Скъпа, виждаш много добре: човекът е идиот!

– Той започна! – възразява Свен веднага и също застава на крака.

– Ти луд ли си? – изсумтява Кент.

– Ааааз!? Тиии си този... – виква Свен в отговор.

Тогава на Брит-Мари ѝ идва до гуша. От всичко. Крещяха ѝ, бутаха я, заплашваха я с пистолет, а сега трябва да избърше пода още веднъж, защото из цялата пицария има трески от вратата. Но все пак всичко си има граници.