Фредрик Бакман - Брит-Мари беше тук

Свен стои на място, забил поглед в пода. Брит-Мари успява да види как свива единия си юмрук, преди да го прибере в джоба си. Все едно пъха животно в торба. Зад него вратата звънва радостно.

Брит-Мари стои нерешително пред касата. Кент има способността да постига този странен ефект. Може да се чувства толкова комфортно на някое място, че да накара Брит-Мари веднага да се почувства като чужд човек. Кент я потупва по гърба и размахва визитките.

– Моля те, Кент. Не можеш ли поне да си обуеш обувките? – прошепва тя.

Той поглежда чорапите си учудено. Единият от тях има дупка и Кент размърдва палеца си, който се подава навън.

– Разбира се, скъпа, разбира се. Естествено. Така и така трябва да тръгвам. Дай визитките на онова хлапе Омар, когато се появи!

Разтърсва драматично китката си, така че часовникът му да изшумоли. Брит-Мари, както и всички хора, които Кент някога е срещал на опашка в бензиностанция, знаят, че часовникът е много скъп. После Кент пъхва картичките в ръката ѝ и я целува по бузата.

– Довечера ще се върна! – виква той на излизане и секунда по-късно вече е изчезнал.

Брит-Мари остава на място, по-нерешителна от всякога. Не знае какво да прави, затова прави това, което прави винаги. Чисти.

Някоя не я спира. Или не ѝ пука, или точно обратното.

Омар идва по обяд. Веднага се залепя за Брит-Мари, все едно двамата са последните хора на земята, а тя държи последната опаковка чипс.

– Кент тук ли е? Идвал ли е? Ще дойде ли? – чуди се той и я дърпа за ръката.

– Кент е при счетоводителя си. Ще се върне довечера – информира го Брит-Мари.

– Уредих му страшни джанти за БМВ-то! Адски тежки! Искаш ли да ги видиш? Ще му ги дам на цена за приятели... нали знаеш! – виква Омар.

Брит-Мари не пита какво означава това, защото може и да означава, че някой камион, който дори не е трябвало да спира в Борг, е напуснал градчето малко по-лек, отколкото е пристигнал.

Щом Брит-Мари му дава визитните картички, Омар млъква рязко. Държи ги все едно са направени от безценна коприна. Вратата звънва. Влиза Вега. Не поглежда Брит-Мари.

– Здравей, Вега – казва Брит-Мари.

Вега я игнорира.

– Здравей, Вега – повтаря Брит-Мари.

– Гледай какви АДСКИ визитки, а? От Кент са! – възкликва Омар, а очите му блестят.

Вега посреща думите с безразлично мълчание и отива в кухнята. Скоро чуват, че мие съдове, макар да звучи по-скоро сякаш се опитва да убие нещо, което пълзи в мивката. Някоя излиза от кухнята и свива извинително рамене към Брит-Мари.

– Много е ядосана, Вега, знаеш.

– Как разбра? – пита Брит-Мари.

– Тийнейджърка. Мие чинии доброволно. Значи е страшно ядосана, а?

Брит-Мари трябва да признае, че това звучи логично.

– Защо е ядосана?

Омар отговаря разпалено:

– Защото знае, че Кент е бил тук, и се досеща, че ще се чупиш!

Самият той не звучи особено натъжен от този факт, тъй като възможността да замени треньор по футбол за спекулант с автомобилни джанти явно му се струва като достатъчно добра сделка.

– Ще остана в Борг до края на състезанието – казва Брит-Мари колкото на момчето, толкова и на себе си.

Омар като че ли не я слуша. Дори не я поправя, че се казва „купа“. На Брит-Мари почти ѝ се иска да го бе направил.

Мъжете с брадите и шапките влизат през вратата. Пият кафе и четат вестници, като се преструват, че Брит-Мари не е там, но днес изглеждат по-отпуснати от обикновено, сякаш знаят, че скоро няма да им се налага да се преструват.

Карл също влиза в пицарията. Носи червена шапка и взима нов пакет. Брит-Мари почти се решава да го пита какво има вътре, но вратата иззвънява след него, преди думите да успеят да излязат от устата ѝ. До нея Някоя се движи напред-назад в инвалидната си количка. Яде корнфлейкс от пакета. Брит-Мари не отива да ѝ донесе чиния. Някоя изглежда така, сякаш почти ѝ се иска да го бе направила.

– Карл строи такова, как се казва? Парник! – казва тя, а от устата ѝ изригва фонтан от царевични трохи.

– Извинявай? – извинява се Брит-Мари и изтупва трохите, попаднали върху сакото ѝ.

– Парник. Знаеш. За растения и такива неща – пояснява Някоя услужливо.

– Ха. Това ли съдържат всички пакети?

– Да, знаеш, Карл и жена му станаха Карл [21] Игра на думи. На шведски karl означава мъж (често здрав и силен). – Б. пр. и жена един петък преди четиринайсет години. И оттогава: всеки петък Карл купува, такива, цветя. После: финансова криза, спедиторската фирма затвори, всичко затвори. Карл беше такъв, как се казва? Механик на камиони! Но сега: безработен, да. Магазинът за цветя в Борг затвори. Няма пари, няма цветя. Затова Карл строи парник в двора, така че жена му да получава цветя всеки петък, да!