Фредрик Бакман - Брит-Мари беше тук

Брит-Мари няма представа какво означава това. Но не звучи позитивно, определено не.

Брит-Мари посвещава следващата сутрин на чистене на балконските мебели. Ще ѝ липсват. Жените с ролаторите в двора от другата страна на пътя взимат вестника от пощенската си кутия. Във внезапен пристъп на социалност Брит-Мари пробва да им помаха, но те само я зяпват в отговор. После се прибират в къщата си и затръшват вратата. Брит-Мари се чувства глупаво.

Слиза долу и заварва Банк да пържи бекон в кухнята, но абсорбаторът, естествено, не е пуснат. На Банк сигурно ѝ е приятно, мисли си Брит-Мари, да не я смущава нито миризмата на изгоряло свинско, нито това какво ще си помислят съседите.

Застава колебливо до вратата между антрето и кухнята. Банк, изглежда, не забелязва присъствието ѝ и Брит-Мари се прокашля два пъти, защото има чувството, че след всичко случило се може би дължи обяснение на хазяйката си.

– Ти чувстваш, разбира се, че заслужаваш обяснение относно всичко това с мъжа ми – обяснява тя.

– Не – отговаря Банк уверено.

– Ха – констатира Брит-Мари разочаровано.

– Бекон? – изсумтява Банк и излива малко бира в тигана.

– Не, благодаря – отвръща Брит-Мари, съвсем не с погнуса, и доразвива мисълта си: – Той ми е мъж. Не сме се развели. Просто ме нямаше вкъщи за малко. Все едно бях на почивка. Но сега ще се прибирам, да знаеш. Разбирам много добре, че може би не разбираш, но той ми е мъж. На моята възраст определено не е редно да напуснеш мъжа си.

Банк наистина изглежда така, както изглежда човек, когато не иска да говори за отношенията между Брит-Мари и Кент.

– Сигурна ли си, че не искаш бекон? – измърморва тя.

Брит-Мари тръсва глава.

– Не, благодаря. Но искам да разбереш, че той не е лош човек. Допуснал е грешка, но всеки може да сгреши. Сигурна съм, че преди това е имал още много възможности да допусне грешки, но не го е направил. Така че не мога да го виня вечно само заради една такава.

– Беконът е вкусен – казва Банк.

– Има си задължения. Брачни задължения. Човек не може просто да се откаже – обяснява Брит-Мари.

– Щях да ти предложа яйца, ако имаше. Но кучето ги изяде. Така че ще трябва да се задоволиш с бекон – изсумтява Банк.

– Хората не се изоставят просто така, след като са прекарали цял живот заедно – казва Брит-Мари.

– Получаваш бекон – заявява Банк и пуска абсорбатора.

Човек би си помислил, че го прави, защото я смущава по-скоро гласът на Брит-Мари, а не миризмата на пържено свинско. Затова Брит-Мари тропва с крак.

– Не ям бекон. Не е добре за холестерола. Мога да ти кажа, че Кент също го е намалил, есента ходи на лекар. Имаме изключително талантлив лекар. Имигрант е, да знаеш. От Германия!

Банк пуска абсорбатора на максимална сила, а Брит-Мари се опитва да надвика шума и почти крещи, когато отбелязва:

– Все пак не е редно да изоставиш мъжа си, след като съвсем скоро е получил инфаркт! Не съм от жените, които биха го направили!

Чинията се стоварва, издрънчавайки върху масата, и част от мазнината покапва по масата.

– Яж си бекона – казва Банк.

Брит-Мари го дава на кучето. Но не казва нищо повече за Кент. Или поне опитва. Вместо това пита:

– Какво означава, когато някой вика за онези „Манчестър Юнайтед“, или както се казваха?

Банк отговаря с пълна с бекон уста.

– Те постоянно печелят. И са почнали да вярват, че го заслужават.

– Ха – казва Брит-Мари.

Банк не казва нищо повече. Затова Брит-Мари става и измива чинията си. Изсушава я. Остава в кухнята още малко, в случай че Банк въпреки всичко реши да добави още нещо, но Банк като че ли е забравила, че Брит-Мари изобщо е там, затова Брит-Мари прочиства гърло и казва с несломима категоричност:

– Кент не е лош човек. Невинаги е печелил.

Кучето поглежда Банк все едно смята, че Банк трябва да я загризе съвестта. Тя като че долавя това, защото продължава да яде, мълчейки още по-кисело от обикновено. Брит-Мари вече е излязла от кухнята, облякла си е палтото и е прибрала бележника си в чантата, когато кучето изръмжава, а Банк изпъшква шумно в отговор и накрая се провиква към антрето:

– Искаш ли да те закарам?

– Моля? – пита Брит-Мари.

– Да те закарам ли до развлекателния център? – пита Банк.

Брит-Мари я зяпва и почти изпуска чантата си.

– Да ме закараш? Как... аз... не, няма проблем... благодаря. Не искам... не знам... определено не съдя, но как...

Тя млъква, щом вижда доволната усмивка на лицето на Банк.