Фредрик Бакман - Брит-Мари беше тук

„Някоя и друга година“ се превърна в няколко години, които се превърнаха във всички години. Една сутрин се събуждаш и имаш повече живот зад гърба си, отколкото пред себе си, без да знаеш как е станало това.

– Можех да си намеря работа. Аз избрах да си остана вкъщи. Не съм жертва – подчертава Брит-Мари.

Не разказва колко близо беше до промяната. Явяваше се на интервюта. Няколко. Тогава не разказа и на Кент, естествено, защото той щеше да я попита каква заплата ще получава, а ако му беше казала, той щеше да се засмее и да каже: „По дяволите, няма ли да е по-добре да ти плащам, за да си стоиш вкъщи?“. Би го казал като шега, но тя не би могла да го приеме така, затова не му каза нищо. Винаги отиваше на интервютата по-рано и в чакалнята винаги имаше още някого. Почти само млади жени. Една от тях заговори Брит-Мари, защото не можеше да си представи, че толкова възрастна жена кандидатства за същата работа като нея. Имаше три деца и мъжът ѝ я беше изоставил. Едно от децата бе болно. Когато поканиха жената да влезе, Брит-Мари се изправи и си отиде вкъщи. Защото човек може да каже какво ли не за Брит-Мари, но тя определено не е човек, който би откраднал позицията от някого, който се нуждае от работа повече от нея.

Не разказва това и на плъха, естествено, защото не иска да звучи като мъченица. Пък и не се знае през какви житейски неволи е преминал самият плъх. Може би е изгубил цялото си семейство в терористичен атентат например, Брит-Мари е чела за такива неща. По-драматично настроените съставители на кръстословици много обичат да питат за датите на различни атентати. Не че на Брит-Мари драматиците ѝ допадат твърде много, но поне ги предпочита пред шегаджиите.

– Кент беше под голямо напрежение, разбери – обяснява Брит-Мари на плъха.

И така си беше. Трябваше да издържа цялото семейство. За това е нужно време, а то трябва да се уважава.

– Отнема много време да опознаеш някого – казва Брит-Мари на плъха, като произнася всяка следваща дума все по-тихо.

Когато върви, Кент стъпва първо с петите си. Не всички забелязват тези неща, но е така. Когато спи, Кент се свива, все едно му е студено, независимо с колко одеяла го е завила. Страх го е от височини.

– И има изключителна обща култура, особено що се отнася до география! – отбелязва Брит-Мари.

Чудесно е да делиш диван с някого, който има познания по география, ако обичаш да решаваш кръстословици. И всъщност никак не е лесно да намериш такъв човек. Не за всекиго любовта е фойерверки. Любовта може да бъде и столици с пет букви, както и капачки на токове, които знаеш кога точно ще се износят.

– Той може да се промени – опитва се тя да каже високо, ясно и уверено, но от устата ѝ излиза само шепот.

Но това е възможно, наистина. Дори не е нужно да става съвсем нов човек, достатъчно е да стане онзи, който беше, преди да започне да ѝ изневерява. Все пак взима лекарства, а в днешно време медицината прави чудеса.

– Преди няколко години клонираха овца, представяш ли си? – казва Брит-Мари на плъха.

И тогава плъхът си тръгва.

Брит-Мари отсервира. Мие съдовете. Чисти. Лъска прозорците и гледа как Кент играе футбол с Омар и Дино. Тя също може да се промени, сигурна е в това. Не е нужно да бъде скучна. Може и да не може отново да стане красива, но не е нужно да бъде скучна. Ако се прибере у дома с Кент, животът ѝ може би няма да бъде различен, но във всеки случай, ще бъде обикновен.

– Не съм готова за необикновен живот – казва Брит-Мари високо на плъха, преди да си спомни, че той вече не е там.

Отнема време да опознаеш някого. Не е готова да опознае нов човек. Затова решава, че трябва да се научи да живее със себе си такава, каквато е.

Стои на вратата на развлекателния център и вижда как Кент вкарва гол. Той се подпира на бастуна, скача във въздуха и прави пирует. Няма как лекарите да са препоръчали такова държание на човек с инфаркт, но Брит-Мари премисля и се въздържа от критика, защото Кент изглежда щастлив. Предполага, че след инфаркт щастието може да има и благоприятни ефекти за здравето.

Омар врънка Кент да го повози с БВМ-то, като използва аргумента, че колата е „адски тежка“. Брит-Мари разбира, че това е нещо позитивно, затова отново се въздържа от критика. Омар и Дино се качват в БМВ-то и Кент започва да прави кръгчета. Явно казва на децата колко струва колата, а те изглеждат безумно впечатлени. След третата обиколка Кент дава на Омар да кара, а Омар изглежда така, сякаш току-що са му казали, че може да язди дракон и да се бие с меч в стаята си, без да му се карат.