Фредрик Бакман - Брит-Мари беше тук

– Аз съм почти сляпа. Не карам кола. Пошегувах се, Брит-Мари.

Кучето гледа насърчително. Брит-Мари приглажда косата си.

– Ха. Това беше... мило от твоя страна.

– Не се тревожи толкова много, Брит-Мари! – виква Банк след нея, а Брит-Мари определено няма никаква представа какво да отговори на такова абсурдно хрумване.

Върви пеша до развлекателния център. Чисти. Лъска прозорците и гледа през тях. Сега вижда различни неща в сравнение с деня, когато пристигна в Борг. „Факсин“ дава тази възможност на хората.

Сервира „Сникърс“ до вратата. Минава по футболното игрище, за което си бе мислила, че е просто паркинг. Полицейската кола на Свен е паркирана пред пицарията. Брит-Мари вдишва дълбоко, преди да влезе.

– Здравейте – казва тя.

– Брит! Здрасти! – виква Някоя и излиза от кухнята, понесла кана кафе.

Свен стои пред касата, облечен с униформа. Бързо си сваля шапката и я хваща с две ръце.

– Здравей, Брит-Мари – усмихва се той и като че се издължава с няколко сантиметра.

После откъм една от масите до прозорците се чува друг глас:

– Добро утро, скъпа!

Кент седи и пие кафе. Свалил си е обувките и е качил крак на един от столовете. Това е един от най-големите му таланти – може да седи и да пие кафе, където и да е, и винаги да му е удобно, все едно се намира в собствената си всекидневна. Никой не владее изкуството съвсем неканен да се чувства у дома си така, както Кент.

Свен отново се свива. Все едно изпуска въздух. Брит-Мари се опитва да не изглежда все едно сърцето ѝ е прескочило няколко пъти.

– Мислех, че ще се виждаш със счетоводителя – казва тя.

– Сега тръгвам, онова хлапе Омар просто искаше да ми покаже нещо преди това – усмихва се Кент така, сякаш разполага с цялото време на света, след което намигва шеговито на Свен и отбелязва високо: – Не се притеснявай, шерифе, днес не съм паркирал неправилно. Колата е от другата страна на шосето.

Свен бърше дланите в панталона си и гледа в пода, докато отговаря:

– Там също не може да се паркира.

Кент кима с престорена сериозност.

– Шерифът ще ми напише ли глоба? Шерифът приема ли пари в брой?

Той слага на масата портфейла си, който е толкова дебел, че трябва да го пристяга с ластик, за да може да го държи в задния джоб на панталоните си. После се засмива така, сякаш просто се е шегувал. Кент го бива в това, да изглежда все едно всичко е шега. Така никой не може да се засегне, защото Кент ще каже: „О, хайде, нямаш ли чувство за хумор?“. На този свят хората с най-малко чувство за хумор винаги губят.

Свен гледа в пода.

– Не пиша глоби. Не съм охрана на паркинг.

– О’кей, шерифе! О’кей! Но самият шериф, разбира се, паркира където си иска – ухилва се Кент и кимва към полицейската кола, която се вижда през прозореца.

Преди Свен да успее да отговори, Кент виква на Някоя:

– Не се притеснявай за кафето на шерифа, аз ще го платя! Така и така ние, данъкоплатците, осигуряваме заплатата на шерифа, така че просто го пиши на сметката ни!

Свен не отговаря. Само оставя парите на касата и казва тихо на Някоя:

– Мога да си платя кафето.

После хвърля бърз поглед към Брит-Мари и измърморва:

– Ще го пия навън.

Тя иска да каже нещо. Не успява.

– Ела да видиш, скъпа! Напечатах ги за онова хлапе Омар! – виква Кент и размахва шепа визитни картички.

След като не всички присъстващи се втурват незабавно към масата му, Кент се изправя, правейки ненужно много движения, и въздъхва така, сякаш никой от тях няма чувство за хумор. После отива до касата по чорапи, карайки Брит-Мари да крещи отвътре, и подава една визитка на Свен.

– Ето, шерифе! Вземи си визитка!

После се засмива към Брит-Мари и ѝ показва картичките. На тях пише „Омар – Предприемач!“

– В „града“ има печатница. Сутринта отпечатаха визитките много бързо. И страшно се зарадваха, понеже нямат никакви клиенти, бедните! – разказва Кент весело и прави големи кавички с пръсти, докато казва „града“.

Свен стои до него и преглъща тежко. Някоя сипва кафето му в пластмасова чаша. Той я взима и веднага тръгва към вратата.

Щом минава покрай Брит-Мари, забавя малко крачка и съвсем за кратко среща погледа ѝ.

– Хуба... хубав ден – пожелава той.

– И на теб... искам да кажа и на вас. Хубав ден и на вас – отговаря Брит-Мари и прехапва бузи.

– Becarefuloutthere [20] Внимавай, докато си навън (англ.). Фразата добива популярност покрай полицейския сериал „Сините от Хил Стрийт“. – Б. пр. , шерифе! – виква Кент на телевизионен английски.