Фредрик Бакман - Брит-Мари беше тук

Някоя изсипва останалото съдържание на пакета корнфлейкс в устата си, но повече от половината се озовава върху пуловера ѝ.

– Има стихотворение за това, да. Как се казваше? „Най-голяма е любовта“, а?

– Това е от Библията – съгласява се Брит-Мари, защото в кръстословиците често се пита кои са най-големите неща и Брит-Мари знае много добре, че най-голяма от всичко е любовта.

На Вега очевидно ѝ свършват нещата, които да блъска в кухнята, затова профучава покрай тях на път към входната врата.

– Ха. Излизаш навън, естествено? – казва Брит-Мари добронамерено.

– Все едно ти пука – изръмжава Вега.

– Ще се върнеш ли навреме за тренировката? – пита Брит-Мари.

– Какво значение има, по дяволите?

– Можеш поне да си облечеш яке? Навън е студено...

– Майната ти, вещице! Върви си у дома при скапания си мъж и скапания си живот!

Момичето затръшва вратата. Тя звънва весело. Омар събира визитките си и се затичва след Вега. Брит-Мари извиква след него, но той не чува или не се интересува. Вратата иззвънява.

Брит-Мари почиства цялата пицария насред мрачно мълчание. Никой не опитва да я спре.

Когато приключва, сяда тежко върху един стол в кухнята. Някоя сяда до нея и пие бира. Наблюдава я замислено.

– Бира, Брит-Мари. Искаш ли?

Брит-Мари я поглежда ококорено.

– Знаеш ли какво? Определено. Да, определено смятам, че бих искала една бира.

И двете пият бира, без да кажат нищо повече. Брит-Мари е отпила може би две или три малки глътки от своята, когато отново се чува звън. Тя излиза от кухнята и вижда в пицарията да влиза млад мъж. Определено не е свикнала с такива количества алкохол посред бял ден и може би затова не забелязва моментално, че мъжът е покрил лицето си с черна шапка.

Но Някоя го забелязва. Оставя бирата си. Застава зад Брит-Мари и я дръпва за ръкава на сакото.

– Брит-Мари. Долу. Веднага!

Едва тогава Брит-Мари вижда пистолета.

Много странно преживяване е да се взираш в дулото на пистолет. То те поглъща. Пропадаш в него. След няколко часа полицаи от града ще дойдат в пицарията и ще попитат Брит-Мари как е изглеждал младият мъж, как е бил облечен, дали е бил висок или нисък, дали е имал диалект или акцент. Но единственото описание, което Брит-Мари ще може да им даде, е: „Той държеше пистолет“. Един от полицаите ще я помоли да разбере, че при обирите става дума за пари и че тя „не бива да го приема лично“.

Разбира се, на него ще му е лесно да го каже, но всъщност е особено трудно да те заплашат с пистолет, а ти да НЕ го приемеш доста лично, такова е твърдото убеждение на Брит-Мари.

– Отвори проклетата шибана каса, по дяволите! – изръмжава ѝ крадецът.

Впоследствие Брит-Мари ще си спомни, че гласът му е прозвучал все едно говори на инструмент, а не на човек. Някоя опитва да стигне до касата, но Брит-Мари стои на пътя ѝ и сякаш се е сраснала с пода.

– ОТВАРЯЙ! – изревава крадецът по такъв начин, че Някоя и мъжете с шапките инстинктивно закриват лицата си с ръце, все едно това би помогнало.

Но Брит-Мари не помръдва. Шокът я парализира до такава степен, че тя не може дори да се уплаши. Не знае, разбира се, защо го прави, но хората имат множество качества, за които сами не подозират, докато към тях не бъде насочен пистолет. Така че, за своя изненада и за ужас на Някоя и мъжете с шапките, Брит-Мари се чува да казва:

– Първо трябва да купите нещо.

– ОТВОРИ! – надава вой крадецът.

Но Брит-Мари не помръдва. Хваща превързаната си ръка със здравата. И двете треперят, но днес просто беше тежък ден и вече ѝ е дошло до гуша. Затова отговаря възможно най-грижовно:

– За да се отвори касата, трябва да се въведе някаква сума, нали разбирате? За да не се объркат касовите бележки.

Пистолетът подскача в ръката на крадеца. Както от гняв, така и от изненада.

– АМИ, ПРОСТО ВЪВЕДИ НЕЩО!

Брит-Мари сменя местата на ръцете си. Пръстите ѝ са хлъзгави от пот. Но явно нещо в нея решава, въпреки бурните протести на разума, че в живота ѝ е настъпил подходящ момент да прояви малко твърдост.

– Трябва да разберете, че не мога да въведа каквото и да е. Иначе касовата бележка ще е грешна.

– ДРЕМЕ МИ ЗА ШИБАНАТА КАСОВА БЕЛЕЖКА, ТЪПА ВЕЩИЦА! ОТВАР... – крещи крадецът.

– Определено няма причина да повишавате глас – прекъсва го Брит-Мари решително и обяснява търпеливо: – И определено не е нужно да използвате такъв език, малки ми приятелю!

В този момент инвалидната количка на Някоя се стрелва по пода и подсича Брит-Мари на височината на бедрата, като в резултат Брит-Мари, Някоя и количката се стоварват на земята. В същото време се чува силен гръм, тъй като крадецът стреля в тавана. Ушите на Брит-Мари пищят и тя губи ориентация. От флуоресцентната лампа валят стъклени снежинки, а Брит-Мари не знае дали лежи по гръб или по корем, нито кое е стена и кое е под. Усеща тежкото дишане на Някоя в ухото си и ѝ се струва, че някъде далеч нещо иззвънява.