Фредрик Бакман - Брит-Мари беше тук

После чува гласовете на Вега и Омар.

– Какво, по дя... – казва Вега, а Брит-Мари инстинктивно се изправя на крака, въпреки че ушите ѝ още пищят, а разумът ѝ крещи да се стегне малко и да остане на пода като цивилизован човек.

Хората имат много качества, за които не подозираме, преди сами да сме се превърнали в един от тези хора. Брит-Мари открива на какво е способна. Открива смелостта, която притежава. Крадецът се обръща към Вега и Омар, а шокът му прозира през дупките в шапката.

– Шит! По шибаните дяволи, какво правите тук, мамка му?

– Психо? – прошепва Омар.

– КАКВО, ПО ДЯВОЛИТЕ, ПРАВИТЕ ТУК? НАЛИ ИЗЧАКАХ ДА СЕ РАЗКАРАТЕ, ДЕБА! ЗАЩО СТЕ ТУКА, ХЛАПЕТА СКАПАНИ?

– Забравих си якето – промълвява Вега.

Психо размахва бясно пистолета към нея, но Брит-Мари застава между дулото и децата. Протяга ръце назад, за да е сигурна, че тялото ѝ закрива момчето и момичето, и не помръдва и на милиметър. Отново се сраства с пода, но сега цял един живот, изпълнен с потискани амбиции, я поддържа изправена.

– А сега определено е време това да спре! – изсъсква тя заплашително.

Доколкото си спомня, това е първото заплашително нещо, което е правила през живота си.

Може да се каже, че в помещението настава леко противоречиво настроение. Психо очевидно не знае какво точно да прави с пистолета си, а междувременно никой от присъстващите не смее да реагира. Брит-Мари поглежда недоволно обувките му.

– Мила съм пода.

– ЗАТВАРЯЙ СИ УСТАТА, ДА ГО ЕБА! – крещи Психо.

– Определено не смятам да го направя – отговаря Брит-Мари.

Капки пот се стичат през дупките в шапката на Психо. Той се завърта наоколо, вдигнал пистолета на нивото на очите си, и мъжете с шапките се хвърлят обратно на пода. После се вглежда с омраза в Брит-Мари още веднъж и се втурва навън.

Вратата иззвънява щастливо, а краката на Брит-Мари се огъват и тя пада на земята. Отново губи представа за горе и долу и първоначално не разбира, че това, което я вдига нагоре, са треперещите ръце на Вега и Омар. Брит-Мари усеща как реверът на сакото ѝ се измокря от сълзи, но не знае колко от тях са на децата и колко са нейни, нито пък кога точно спира да се намира в прегръдките им и вместо това те се озовават в нейните. Но щом усеща, че децата са на път да паднат, намира сила да се изправи сама. Защото жените като Брит-Мари правят така, намират сила, когато трябва да го направят заради някого другиго.

– Извинявай, извинявай, извинявай, извинявай, извинявай – повтаря Вега задъхано.

– Шшш – прошепва Брит-Мари и залюлява Вега и Омар в прегръдките си.

– Извинявай, че те нарекох вещица – хълца Вега.

– Определено не е нещо, което да не съм чувала преди – успокоява я Брит-Мари.

Внимателно слага децата да седнат на два стола. Завива ги с по едно одеяло и им прави топъл шоколад от какао, защото това искаха децата на Кент, когато бяха малки и се събудеха нощем, след като са имали кошмари. Качеството на какаото може и да е съмнително, тъй като Някоя обещава, че е „почти какао, да! От Азия!“, но децата така и така са твърде разтърсени, за да усетят вкуса.

Омар не спира да повтаря, заеквайки, че трябва да намерят Сами, а Вега не спира да звъни на батко им. Брит-Мари опитва да ги успокои, като казва, че е почти сигурна, че Сами не е имал нищо общо с обира, при което децата я зяпват с отворени усти и Омар прошепва:

– Ти не разбираш. Когато Сами разбере, че Психо е насочил пистолет към нас, ще го намери и ще го убие. Затова трябва да открием Сами!

Сами не вдига. Децата стават все по-изплашени. Брит-Мари ги завива по-плътно с одеялата и им прави още шоколад. После прави това, което може. Което знае. Взима метла и парцал за под и бикарбонат, помита стъклата и избърсва пода.

Когато приключва, застава зад касовия апарат и се хваща за щанда с всичка сила, за да не припадне. Някоя ѝ донася хапче за глава и нова бира. Мъжете с шапките и брадите стават от масата си, отнасят чашите си до касата и ги оставят безмълвно пред Брит-Мари. После си свалят шапките, свеждат глави, отделят по няколко страници от вестниците си и ѝ ги подават.

Това са приложенията с кръстословиците.

Брит-Мари не знае дали първо чува гласа на Кент или на Свен. Свен идва, защото Вега му се е обадила; Кент идва, защото Омар му се е обадил.

Полицейската кола и БМВ-то спират отпред, занасяйки по чакъла. Двамата мъже влизат в пицарията с пребледнели лица, спират объркани и се взират в простреляната лампа на тавана. После се взират в Брит-Мари. Тя вижда колко са изплашени. Вижда, че се чувстват виновни, задето не са били тук да я предпазят. Вижда колко ги измъчва пропуснатият шанс да се проявят като нейни герои. Преглъщат тежко. Изглежда, дори не знаят на кой крак да застанат. После машинално правят това, което почти всички мъже биха направили в тази ситуация.