Фредрик Бакман - Брит-Мари беше тук

– Не можеш да влезеш вътре с мръсни лапи – информира Брит-Мари кучето.

То поглежда лапите си и като че ли самочувствието му потъва. До него стои Банк, а до нея – Макс, Бен, Дино и Падан. Банк вдига бастуна си напред и побутва меко Брит-Мари в корема.

– Здрасти, Рамбо!

– Определено не! – възразява Брит-Мари инстинктивно.

Макс, който не познава Брит-Мари достатъчно добре, за да знае, че това не е добра идея, веднага решава да поправи недоразумението.

– Ама, това не е дис [22] От англ. dis (среща се и като diss), съкратено от disrespect; означава проявявам неуважение. Изразът често се използва в хип-хоп културата. – Б. пр. . Тя ти дава кред [23] От англ. cred, съкратено от credibility; означава доверие, авторитет в уличните среди. – Б. пр. !

Брит-Мари го поглежда все едно я е заговорил с помощта на морзовата азбука. Обръща се към следващото дете в редицата, Падан, и като че ли очаква той да разтълкува това, което Макс каза току-що, тълкувайки онова, което Банк каза преди това. Падан май схваща, прокашля се тържествено и обяснява много отчетливо:

– Знаеш. Изплаши крадеца. Като Рамбо. Това означава, че си леденмадафака [24] Вулгарната дума motherfucker (англ.) няма точен еквивалент на български, но се употребява подобно на думата копеле. Може да се използва като възклицание, като обида, неутрално, както и положително като в случая. – Б. пр. !

Брит-Мари хваща търпеливо превързаната си ръка със здравата и насочва погледа си към Бен. Той се усмихва и кима окуражително.

– Това е нещо хубаво.

Брит-Мари асимилира тази информация и погледът ѝ се връща по целия път обратно до Банк.

– Ха. Това беше мило от твоя страна.

– Няма защо – измърморва Банк нетърпеливо и посочва китката си все едно там има часовник. – Какво правим с тренировката?

– Каква тренировка? – пита Брит-Мари.

– Тренировката! – отговаря Макс, който носи хокейния си анцуг и подскача нагоре-надолу, сякаш му се ходи до тоалетната.

Брит-Мари мести неловко тежестта си от петите на пръстите.

– Предположих, че се подразбира, че тренировката се отлага. Предвид обстоятелствата.

– Какви обстоятелства? – пита Макс.

– Обирът, малки приятелю – отбелязва Брит-Мари грижовно.

Макс като че напряга здраво мозъка си, за да си изясни каква би могла да бъде връзката между двете неща. Стига до единственото логично заключение:

– Крадецът да не е свил топката?

– Моля? – пита Брит-Мари.

– Ако не е свил топката, можем да играем, нали? – заключава Макс.

Групичката хора, събрани във входа, обмисля мълчаливо казаното и след като на никого не му хрумва разумен контрааргумент, им остава само едно.

Играят. В градинката пред блока, между помещението за боклук и стоянката за велосипеди, като за греди ползват три ръкавици с пръсти и едно куче.

Забавляват се.

Макс прави шпагат срещу Вега тъкмо когато тя се кани да вкара гол. Вега размахва юмруци към него. Той отстъпва. Тя изкрещява: „Не ме докосвай, богаташче!“. Всички отстъпват. Омар избягва топката все едно го е страх от нея.

Черната кола спира на улицата точно след като Падан е уцелил една от гредите по носа за трети път и тя отказва да участва повече. Омар се втурва в прегръдките на Сами, а Вега се обръща и влиза, марширувайки, в блока, без да каже и дума.

Гредата яде сладки от джоба на Банк и тъкмо я чешат зад ухото, когато Сами се приближава.

– Здрасти, Банк – казва той.

– Намери ли го? – пита Банк.

– Не – отговаря Сами.

– Психо е извадил късмет! – виква Падан развълнувано и размахва палеца и показалеца си като пистолет, но спира веднага, защото Брит-Мари го поглежда така, сякаш е отказал да ползва подложка за чаша.

Банк вдига бастуна и побутва Сами в корема.

– Психо е извадил късмет. Но най-вече ти си извадил късмет, Сами.

Тя тръгва към вкъщи, следвана от Макс, Дино, Падан и Бен. Преди да завият зад ъгъла, Бен се обръща и виква на Брит-Мари:

– Нали ще дойдеш утре?

– На кое? – иска да знае Брит-Мари.

Децата я поглеждат колективно така, все едно си е изгубила ума.

– На купата! Купата е утре! – избумтява Макс.

Брит-Мари изтупва полата си, за да не видят, че е стиснала очи и е прехапала бузи.

– Ха. Ха. Ще бъда там, естествено. Естествено.

Не казва нищо за това, че утре ще е последният ѝ ден в Борг. Те също не казват нищо.

Седи в кухнята и изчаква, докато Сами излезе от стаята на Вега и Омар.

– Спят – казва той с полупринудена усмивка.

Брит-Мари се изправя, събира сили и го осведомява неумолимо: