Фредрик Бакман - Брит-Мари беше тук

Това е ново чувство за нея. Още едно.

Борг е градче до шосе. Градчетата и шосетата изглеждат различно, когато времето е хубаво. Брит-Мари не знае кога точно слънцето е пробило през безконечната сивота на януарското небе, но светлите лъчи носят със себе си обещанието за следващия сезон. Минават покрай къщата на Падан с парника отпред. Вътре се мярка бременна жена. Подминават още градини с още хора в тях, което изглежда доста странно, когато човек е свикнал улиците в Борг вечно да са пусти. Някои от хората са млади, някои са деца, някои махат на колата. Един мъж с бастун държи табела в ръка.

– И той ли слага табела за продан? – пита Брит-Мари.

Свен намалява и махва на мъжа през прозореца.

– Маха я.

– Защо?

– Ще ходят на купата. Искат да знаят какво ще стане. Това отдавна не се е случвало в Борг.

Бялата кола със синята врата минава през Борг и едва когато минават покрай знака, който заявява, че са напуснали градчето, Брит-Мари осъзнава, че след тях се движат други превозни средства. За пръв път в Борг има задръстване.

Макс живее в една от големите вили малко след края на градчето. Къщите си имат собствена улица, покрай която са подредени. Прозорците им са толкова големи, че може да са поставени само от човек, който смята за по-важно да се вижда какво има от вътрешната им страна, вместо от външната. Този жилищен район години наред е настоявал все по-агресивно общината да го запише като част от града, вместо като част от Борг, разказва Свен на Брит-Мари. В следващия миг натиска рязко спирачката заради БМВ-то, което излиза на сляпо от гаража малко по-напред. Фредрик носи слънчеви очила и говори по телефона. Върти кормилото все едно то се съпротивлява. Свен му махва, а БМВ-то профучава покрай тях така, сякаш спокойно би могло да мине и през тях.

– Шибан лимонен задник – измърморва Вега и слиза.

Брит-Мари тръгва след нея. Макс отваря още преди да са натиснали звънеца, провира се навън и затваря напрегнато вратата. Отново е облечен с анцуга с надпис „Хокей“ на гърдите, но държи футболна топка под мишница.

– Не е нужно да носиш топка, Вега вече взе една в колата – информира го Брит-Мари.

Макс мига неразбиращо. Брит-Мари сключва ръце пред себе си.

– Но нали не ви е нужна втора топка, за Бога?

Макс поглежда топката. Поглежда Брит-Мари.

– Да ни е нужна?

Сякаш тези думи нямат нищо общо с футболните топки.

– Като говорим за нужда, трябва да отида до тоалетната – изстенва Вега и тръгва нетърпеливо към вратата.

Ръката на Макс улавя рамото ѝ, но Вега я избутва. Макс изглежда изплашен.

– Не може!

Вега се взира в него подозрително.

– Страх те е, че ще видя колко тузарски си живеете? Мислиш ли, че ми пука за милионите ви, а?

Макс опита да я задържи настрана от вратата, но Вега е твърде бърза и се промушва под ръката му. Той изкрещява и я дръпва за якето, но тя все пак отваря. И двамата застиват на място. Тя с отворена уста, а той със затворени очи.

– Аз... какво, по дяволите... къде са ви мебелите? – пита Вега.

– Трябваше да ги продадем – смотолевя Макс и затваря вратата, без самият той да погледне вътре.

Вега се вторачва в него.

– Нямате ли пари?

– В Борг никой няма пари – казва Макс и тръгва към колата.

– Защо тогава баща ти просто не продаде скапаното си БМВ? – виква Вега след него.

– Защото тогава всички ще разберат, че се е предал – въздъхва Макс и се качва на задната седалка.

– Но какво, по дя... – започва Вега, качвайки се в колата след него, но Омар я сръчква здраво.

– Стига, сестра ми, ти какво? Да не си ченге? Остави го на мира.

– Просто искам да зна... – възразява тя, но Омар отново я сръгва.

– Стига! Той говори като един от тях, но играе футбол като един от нас. Схващаш ли? Остави го.

Макс не казва и дума през целия път до града. Когато спират пред спортната зала, където ще се проведе купата, той слиза от колата с топката под ръка, пуска я на асфалта и я изстрелва към една стена по-силно, отколкото Брит-Мари някога е виждала да се изстрелва каквото и да е.

На път към залата Омар слага ръка на раменете му и казва грижовно:

– Топката ти като че малко е спаднала. Искаш ли да си купиш хубава помпа? Мога да ти намеря!

Брит-Мари пуска кучето и Падан да излязат от багажника. Банк тръгва след тях. Следват ги Дино и Вега. Свен върви последен. Брит-Мари преброява всички няколко пъти и опитва да си спомни кой липсва, когато гласът на Бен прозвучава жално от далечния край на задната седалка: