Фредрик Бакман - Брит-Мари беше тук

– Ха. Голяма помощ. Наистина. Разбирам, че не разбираш, но някои от нас всъщност си имат и друга работа, освен да спорят със служителки от фирми за борба с вредителите по цял ден – казва Брит-Мари добронамерено.

– Не думай – съгласява се момичето.

– Моля? – пита Брит-Мари.

– Нищо, нищо – казва момичето.

Брит-Мари мълчи много дълго и накрая казва:

– Ха.

Има опашка в магазина за хранителни стоки. Или в пицарията. Или в пощенския клон. Или в автосервиза. Или каквото там е в момента. Във всеки случай, има опашка. Посред бял ден. Все едно хората си нямат друга работа.

Мъжете с брадите и шапките пият кафе и четат вечерни вестници на една от масите. Онзи Карл стои най-отпред на опашката. Взима пакет. Сигурно му е приятно, мисли си Брит-Мари, да има толкова свободно време. Трийсетинагодишна жена с кубична форма стои пред Брит-Мари. Носи слънчеви очила. На закрито. Така е модерно, разбира се. С нея има бяло куче. Според Брит-Мари това няма как да е хигиенично. Жената купува пакет масло, шест бири, които Някоя вади иззад щанда и по чиито етикети има чуждестранни букви, четири опаковки бекон и твърде много шоколадови десерти. Никой цивилизован човек не се нуждае от толкова голям избор на шоколадови десерти, смята Брит-Мари. Някоя я пита дали иска да ги вземе на кредит. Жената кима кисело. Напъхва всичко в една торба. Естествено, Брит-Мари никога не би помислила жената за „дебела“, защото определено не е от тези, които мислят такива неща за хората. Затова си мисли, че на жената сигурно ѝ е приятно да може да си живее живота с такава очевидна незаинтересованост към нивото си на холестерол.

– Да не си сляпа? – изстрелва жената в мига, в който се обръща и връхлита право върху Брит-Мари.

Брит-Мари ококорва очи учудено. Наглася прическата си.

– Определено не. Виждам отлично. Говорила съм с очния си лекар. Каза ми „Виждаш отлично, Брит-Мари“, ако позволявате да ви уведомя! – уведомява тя.

– Тогава може би ще можеш да се махнеш от пътя? – изгрухтява жената и размахва бастун.

Брит-Мари поглежда бастуна. Поглежда кучето и слънчевите очила. Измърморва „ха, ха, ха“ и кима извинително, след което осъзнава, че кимането не е от значение. Сляпата жена и кучето минават по-скоро през, отколкото покрай нея. Вратата иззвънява щастливо след тях. Все пак не разбира какво се случва.

Някоя се приближава с инвалидната си количка и махва окуражително.

– Не ѝ обръщай внимание. Тя е като Карл. Лимон в задника, знаеш.

Тя прави жест, който според Брит-Мари изобразява колко точно навътре е пъхнато първото във второто. После слага купчина празни кутии от пица на щанда. Брит-Мари оправя прическата си, приглажда полата си и машинално подравнява най-горната кутия от пица, която е застанала накриво. Накрая опитва да поприглади и достойнството си, казвайки крайно грижовно:

– Бих искала да бъда информирана как върви работата по поправката на автомобила ми.

Някоя се почесва по главата.

– Разбира се, разбира се, колата ти, да. Знаеш ли, трябва да те питам нещо, Брит-Мари: вратата важна ли е за теб?

– Какво, за Бога, искаш да кажеш с това? – пита Брит-Мари ужасено.

Някоя разперва ръце.

– Ами, знаеш, просто питам. Цветът е важен за Брит-Мари, разбирам. Жълта врата: не е о’кей. Затова те питам, Брит-Мари: вратата важна ли е за теб? Ако не е важна, тогава колата на Брит-Мари вече е, как се казва? Ремонтирана! Ако вратата е важна... знаеш. Може би ще е нужно, как се казва, по-дълго време за доставка!

Някоя изглежда доволна, а Брит-Мари – не.

– На всяка цена трябва да имам врата на колата! – възкликва тя.

Някоя размахва длани пред себе си.

– Разбира се, разбира се, не се ядосвай, Брит-Мари. Просто питам. Искаш врата, значи ще отнеме малко повече време!

Някоя отмерва няколко сантиметра въздух с палеца и показалеца си, за да илюстрира горе-долу колко малко време е „малко повече време“.

Брит-Мари осъзнава, че жената взема връх в преговорите. Кент трябваше да е тук, той обича да преговаря. Винаги казва, че трябва да поднасяш исканията си с комплименти. Затова Брит-Мари се овладява и казва:

– Тук, в Борг, явно всички имат време да пазаруват следобед. Сигурно ви е приятно да имате толкова много свободно време.

Някоя вдига вежди.

– Ами ти? Значи си страшно, как се казва? Заета?

Брит-Мари премества много бавно едната си ръка в другата.

– Бих искала да ви информирам, че съм много заета. Много, много заета. Но стана така, че ми свърши бикарбонатът. Предлагате ли бикарбонат в този... магазин?