Фредрик Бакман - Брит-Мари беше тук

Надяваше се, че майка ѝ рано или късно ще стане от леглото, ще забележи и ще каже „колко хубаво е станало“, но това така и не се случи. Никога не говореха за катастрофата, а понеже не го правеха, не можеха да говорят и за нещо друго. Наблизо имаше хора, които измъкнаха Брит-Мари от колата. Брит-Мари не знае кои са били, но знае, че майка ѝ изпитваше мълчалив гняв и никога не им прости, задето бяха спасили грешната дъщеря. Може би Брит-Мари също не им прости. Защото спасиха живот, който тя прекара в страх да не умре и после да лежи на пода и да мирише. Един ден Брит-Мари четеше сутрешния вестник на татко и видя в него реклама на препарат за прозорци. Така минаха годините.

Сега е на 63, намира се отвъд всякаква чест и почтеност и наблюдава Борг през кухненския прозорец на развлекателния център, копнеейки за „Факсин“ и за гледката от собствения си апартамент.

Естествено, стои достатъчно далеч от прозореца, така че никой да не може да надникне вътре и да види, че тя наднича навън. Иначе какво биха си помислили? Че тя само си стои и зяпа по цял ден като някоя престъпница. Но колата ѝ още стои на чакъления паркинг. Забравила е ключовете вътре, а пакетът от ИКЕА лежи на задната седалка. Не знае как точно ще го пренесе в развлекателния център, защото е много тежък. Не знае защо точно е тежък, защото не е наясно какво точно има вътре. Идеята бе да бъде стол, не много по-различен от двата стола в кухнята на развлекателния център, но когато отиде до залата за самообслужване в ИКЕА и потърси съответния рафт, той се оказа празен. Брит-Мари беше отделила цяла сутрин, за да реши, че иска да си купи и сглоби именно такъв стол. Затова тази развръзка, която не отговаряше на очакванията ѝ, я остави парализирана за толкова дълго, че Брит-Мари започна да се притеснява дали някой няма да забележи как тя си стои в залата, изглеждайки мистериозно. Какво биха си помислили хората? Че замисля да открадне нещо, най-вероятно. Когато мисълта се загнезди в ума ѝ, Брит-Мари се паникьоса и придоби неочаквана сила, благодарение на която успя да вдигне първия възможен пакет от съседния рафт и да го сложи в количката си, като почти във всяко отношение остави впечатлението, че именно този пакет е търсила през цялото време. Не си спомня как е успяла да го вкара в колата. Предполага, че я е сполетяло същото, което се случва с онези майки от телевизионните предавания, които с нечовешка сила повдигат каменни блокове, за да спасят приклещените си деца. Такава сила спохожда и Брит-Мари, когато тя се притесни, че непознати хора евентуално биха могли да я заподозрат в някакво престъпление.

За всеки случай се отдалечава още повече от прозореца. Точно в дванайсет слага обяда си на масата до диваните. Макар че нито масата, нито обядът са особено представителни. За ядене има само пакет фъстъци от минибара в хотела и чаша вода, но все пак в дванайсет часа цивилизованите хора обядват, а ако Брит-Мари има някакво качество, то е, че е цивилизована. Слага кърпа на дивана, преди да седне, след което изсипва фъстъците в чиния и започва да ги яде с нож и вилица, което е точно толкова трудно, колкото звучи. Накрая измива чинията и почиства целия развлекателен център още веднъж, толкова старателно, че изразходва почти всичкия бикарбонат, който носи със себе си.

Към развлекателния център има малко перално помещение с пералня и сушилня. Брит-Мари почиства машините с последния останал бикарбонат, толкова предпазливо, колкото гладен човек на самотен остров използва последното си парче рибарско влакно. Не че Брит-Мари смята да пере, просто не може да понесе мисълта, че машините си стоят там мръсни. В едно ъгълче зад сушилнята намира чувал, пълен с бели тениски с номера. Футболни екипи, досеща се. Всички стени в развлекателния център са покрити със снимки на различни хора, облечени с такива тениски. Целите са в петна от трева, разбира се. Ако ще животът ѝ да зависи от това, Брит-Мари не може да проумее как някой може да реши да практикува спорт навън, когато носи бял екип. Варварство.

Взима мобилния си телефон и се обажда на момичето от Агенцията по заетостта, за да я пита дали би могла да очаква в магазина за хранителни стоки/пицарията/автосервиза/пощенския клон да се продава бикарбонат. Той е много ефективен срещу петна от трева. Момичето не вдига. Заета е със статистиките си, разбираемо е. Никого не го интересува, че Брит-Мари е на път да загине насред пустошта.

Взима палтото си. Точно до външната врата, близо до няколко снимки на футболни топки и хора, които си нямат друга работа, освен да ритат въпросните топки, има жълта фланелка с надпис „Банк“, изписан над числото 10. Отдолу има снимка на възрастен мъж, който с горда усмивка държи същата тениска пред себе си.