Фредрик Бакман - Брит-Мари беше тук

Някоя седи пред вратата с картонена кутия вино в ръка.

– Ха – казва Брит-Мари на кутията.

– Хубаво вино. Евтино. Все едно е паднало на пътя от някой камион! – казва Някоя доволно.

Брит-Мари не знае какво означава това.

– Но, знаеш, трябва да се налива в бутилки с етикет и такива простотии. В пицарията ми се нарича „домашно червено“, ако данъчните питат, о’кей? – продължава Някоя и донякъде подава, донякъде хвърля кутията на Брит-Мари, след което си пробива път покрай нея с инвалидната количка, която издрънчава, щом минава през прага.

Някоя се оглежда наоколо. Колелата на количката ѝ оставят смесица от разтопен сняг и чакъл по пода. Брит-Мари наблюдава следите незабележимо по-малко ужасено, отколкото би ги наблюдавала, ако бяха екскременти.

– Може ли да попитам как протича работата по поправката на колата ми? – пита Брит-Мари.

Някоя кима екзалтирано.

– Адски добре! Адски! Значи, само да те питам нещо, Брит-Мари: цветът важен ли е за Брит-Мари?

– Как така? – стряска се Брит-Мари.

Някоя разперва ръце.

– Имам една врата, знаеш. Страшно хубава. Но може би не е със същия цвят като колата ти. Може би е по-скоро... жълта.

– Какво се е случило с моята врата? – пита Брит-Мари изплашено.

– Нищо! Нищо! Просто питам! Жълта врата? Не ти харесва? Тя е, как се казва? Окислена! Стар шит. Почти не си личи, че е жълта. Вече е почти бяла.

– Бих искала да заявя, и нека ви бъде съвършено ясно, че определено не мога да допусна бялата ми кола да има жълта врата! – изстрелва Брит-Мари.

Някоя размахва отбранително длани.

– О’кей, о’кей, о’кей. Спокойно, спокойно, спокойно. Ще имаш бяла врата. Няма проблеми, знаеш. Само без лимони в задника. Но за бялата врата ще е нужно, как се казва? Време за доставка!

Тя кима небрежно към виното.

– Обичаш ли вино, Брит?

– Не – отговаря Брит-Мари не защото не обича вино, а защото ако кажеш, че обичаш вино, хората могат да стигнат до грешното заключение, че си алкохоличка.

Брит-Мари не иска хората да си вадят заключения.

– Всички обичат вино, Брит! – ухилва се Някоя.

– Казвам се Брит-Мари. Само сестра ми ме нарича Брит – протестира Брит-Мари.

Някоя грейва.

– Сестра? Има, как се казва, още една като теб? Колко хубаво!

Някоя се засмива, сякаш това е шега. За сметка на Брит-Мари, предполага Брит-Мари.

– Сестра ми почина, когато бяхме малки – информира тя, без да откъсва поглед от картонената кутия.

– Ох... мамка му... аз... как се казва? Съжалявам – казва Някоя тъжно.

Брит-Мари свива силно пръстите на краката си.

– Ха. Това беше мило от ваша страна – отговаря тя тихо.

Някоя се засмива.

– Виното е вкусно, но малко, как се казва? Мътно! Трябва да се прецеди през филтър за кафе няколко пъти, да, тогава ще е о’кей! – пояснява тя вещо, след което поглежда куфара и саксиите на Брит-Мари и се засмива още по-широко.

– Мислех да ти го дам като, знаеш, подарък за добре-дошла-на-новата-работа. Но виждам, че ще е по-скоро като, как се казва? Подарък по случай настаняването ти!

Брит-Мари държи оскърбено кутията пред себе си, сякаш тя тиктака.

– Моля да отбележа, че не живея тук.

Някоя се усмихва.

– А къде спа снощи?

– Не спах – отговаря Брит-Мари, която изглежда все едно иска да хвърли кутията през вратата и да запуши уши.

– Има, таковата, хотел, знаеш – казва Някоя.

Брит-Мари кима добронамерено.

– Ха, той сигурно също се намира в онази сграда, предполагам? Пицария и автосервиз, и пощенски клон, и магазин за хранителни стоки, и хотел? Сигурно ви е приятно. Никога да не се налага да решавате къде да отидете.

Лицето на Някоя се свива в неподправена изненада.

– Хотел? Защо ми е тоя хотел? Не, не, не, Брит-Мари. Придържам се към, как се казва? Основната си дейност!

Брит-Мари пренася нерешително тежестта си ту на десния, ту на левия крак. Накрая отива и слага кутията в хладилника.

– Не обичам хотели – съобщава тя и затръшва вратата на хладилника.

– Не, по дяволите! Не оставяй виното на студено, ще стане на бучки! – виква веднага Някоя.

Брит-Мари я зяпва.

– Наистина, абсолютно необходимо ли е да ругаете тук, вътре, все едно сме сбирщина варвари?

Някоя се приближава и започва да отваря кухненските чекмеджета, докато не намира филтър за кафе.

– Шииит, Брит-Мари! Ще ти покажа. Прецежда се. И става о’кей. Или, знаеш, можеш да го смесиш с фанта. Имам евтина фанта, ако искаш. От Китай, знаеш!

Тя млъква, щом забелязва кафеварката. Или поне остатъците от нея. Брит-Мари сключва неловко ръце пред себе си и като че ѝ се иска да забърше невидим прах от ръба на голяма черна дупка, след което да потъне в нея.