Фредрик Бакман - Брит-Мари беше тук

Не иска да плаче на пода. Може да станат петна.

Брит-Мари будува цяла нощ. Свикнала е. Така е, когато цял живот си живяла за някого другиго.

Седи на тъмно, естествено, иначе какво биха си помислили хората, ако минат оттам и видят, че е запалила лампата посред нощ като някоя престъпница? Но Брит-Мари не спи, защото си спомня колко дълбок слой прах имаше по пода на развлекателния център, преди да го измие, а определено не иска да рискува да умре в съня си и да остане да лежи там, докато замирише и се покрие с прах. Немислимо е да спи на някой от диваните в единия ъгъл на развлекателния център, защото те бяха толкова мръсни, че Брит-Мари трябваше да си сложи два чифта гумени ръкавици, докато ги покриваше с бакпулвер. Може би щеше да може да спи в колата. Ако беше животно.

Момичето от Агенцията по заетостта настояваше, че в града на две мили оттам имало хотел, но Брит-Мари не може да си представи да будува още една нощ на място, където други хора оправят леглото ти. Знае, че има хора, които само си мечтаят да заминат някъде и да преживеят нещо различно, но Брит-Мари мечтае да си е у дома и всичко да бъде както обикновено. Иска Кент да е там, а в килера да има почти пълна бутилка „Факсин“. Иска да оправя собственото си легло.

Не че е критична към начина, по който обслужващият персонал в хотелите оправя леглата, естествено, но когато с Кент са на хотел, Брит-Мари винаги слага табелка „Не безпокойте“ на вратата и сама оправя леглото и чисти стаята. Не защото съди хората, съвсем не; Брит-Мари си има напълно основателни причини да го прави. Знае, че служителите в хотела спокойно могат да са от хората, които съдят другите, а в такъв случай Брит-Мари определено не иска да рискува персоналът да се събира вечер и да обсъжда колко ужасно мръсно било в стая 423. Това си е основателна причина. Хората постоянно се събират, би било предубедено да се смята, че обслужващият персонал в хотелите не го прави.

Веднъж Кент беше объркал часа за чекиране на летището, когато щяха да се прибират у дома след престой в хотел, макар Кент да продължава да твърди, че „копелетата дори не могат да напишат правилното време на скапаните билети!“, така че им се наложи да тръгнат посред нощ, без дори да успеят да се изкъпят. Затова миг преди да излезе в коридора, Брит-Мари изтича в банята и пусна душа за няколко секунди, та подът да е мокър и персоналът да не си помисли, че гостите от стая 423 са си тръгнали, облечени в собствената си мръсотия.

Кент ѝ изсумтя и каза, че вечно се тревожела твърде много какво мислят хората за нея. Брит-Мари крещя вътрешно през целия път до летището. Защото всъщност въобще не се тревожи какво мислят хората за нея. Тревожи се какво мислят за Кент.

Не знае кога Кент спря да се тревожи какво мислят хората за нея. Знае, че едно време го правеше. Когато все още я гледаше така, сякаш знае, че тя е там. Трудно е да се каже кога любовта разцъфтява. Един ден просто се събуждаш и тя вече е напъпила. Горе-долу същото е и когато увяхва – изведнъж просто се оказва, че е твърде късно. Любовта има много общо с балконските растения. Понякога дори бикарбонатът не помага.

Брит-Мари не знае кога бракът им се изплъзна от ръцете ѝ. Кога се износи и надраска, независимо от всички поставки за чаши, които тя използваше. Едно време той я държеше за ръка, докато спяха, а тя сънуваше неговите мечти. Не че Брит-Мари си нямаше свои, но неговите бяха по-големи, а Брит-Мари се е научила, че на този свят винаги печелят хората с най-големите мечти. Така че тя си остана у дома няколко години, за да се грижи за децата му, без да мечтае за свои собствени. После остана у дома още няколко години, за да изгради представителен дом за кариерата му, без да мечтае за своя собствена. Сдоби се със съседи, които я наричаха „мрънкаща вещица“, когато се разтревожеше какво ще си помислят германците, ако във входа на блока има боклуци или на стълбите мирише на пица. Не се сдоби с приятелки, само с познати, най-често омъжени за бизнес партньорите на Кент. Една от тях веднъж предложи на Брит-Мари да ѝ помогне със съдовете след вечеря и взе, че подреди приборите в следния ред: ножове, лъжици, вилици. Брит-Мари я попита втрещено какво, за Бога, прави, а тя отвърна, сякаш всичко беше на шега, че „редът няма значение, нали?“. Двете вече не са познати. Кент каза, че Брит-Мари била социално некомпетентна, така че тя остана у дома още няколко години, за да може той да бъде социален и за двама им. Така няколкото години станаха много, а многото станаха всички. Годините така правят. Не че Брит-Мари сама избра да няма очаквания от живота, просто една сутрин се събуди и осъзна, че е твърде късно да си създава такива. Осъзна, че нищо няма да се получи.