Фредрик Бакман - Брит-Мари беше тук

– Шит, деца, знаеш. Шит са на футбол. Не мога да уцелят водата от, как се казва? Лодка! Но нямат къде да играят, да. Пълен шит. Общината затвори футболното игрище. Продадоха земята, щяха да строят някакви кооперации там, да. После дойде финансовата криза и целият шит, сещаш се, и сега няма нито кооперации, нито игрище.

– Кент казва, че финансовата криза е приключила – информира Брит-Мари приятелски.

Някоя изсумтява.

– Този Кент може би трябва да си извади, как се казва? Главата от задника, а?

Брит-Мари не знае дали се чувства по-засегната от това, че не знае какво означава изразът, или от това, което си мисли, че означава.

– Кент знае повече от вас по въпроса. Той е предприемач, разбирате ли? Нечувано успешен. Върти бизнес с Германия – поправя я тя.

Някоя не изглежда впечатлена. Посочва децата с бутилката водка, която държи.

– Закриха футболния отбор заедно с игрището. Добрите играчи се прехвърлиха в шит отбора в града.

Тя кимва към пътя, който предполагаемо води към „града“, а после пак поглежда към децата.

– В града – повтаря Някоя. – На две мили [4] Една шведска миля е равна на десет километра. – Б. пр. оттук, да. Това тук са, знаеш, децата, които останаха. Като твоят, как беше, „Факсин“! Изтеглени от асортимента. Не са доходоносни. Така че главата на онзи Кент, да, може би е твърде надълбоко в задника му. Финансовата криза може би се е оттеглила от големите градове, знаеш, но Борг ѝ харесва. Сега живее тук, мръсницата!

Невъзможно е смехът на Някоя да се различи от последвалия го пристъп на кашлица. Брит-Мари обаче забелязва ясната разлика между начина, по който Някоя говори за „града“ на две мили оттук, и за „големия град“, откъдето идва Брит-Мари. Нивото на презрение е различно. Някоя отпива толкова голяма глътка, че очите ѝ се насълзяват, и продължава:

– В Борг всички карат камиони, сещаш се. Тук имаше, как се казва? Спедиторска компания! А после, знаеш – финансовата криза. Сега в Борг хората са повече от камионите, а камионите – повече от работни места.

Брит-Мари хваща чантата си по-здраво и усеща нужда да се защити, без непременно да са ѝ ясни причините за това.

– Тук има плъхове – информира тя, съвсем не недружелюбно.

Някоя отпива още една разсеяна глътка водка.

– И плъховете трябва да живеят някъде, нали?

Брит-Мари кима, съвсем не критично.

– Плъховете са мръсни. Живеят в собствената си мръсотия. Но вас това не ви притеснява. Сигурно ви е приятно.

Някоя се почесва зад ухото. Разглежда с любопитство върховете на пръстите си. Пие още водка. Брит-Мари кима и добавя грижовно във всяко отношение:

– Ако се ангажирахте малко повече с поддържането на чистотата в Борг, може би нямаше да имате толкова много финансова криза.

Някоя създава впечатление, че я слуша.

– Това е такова, как се казва? Мит! Мръсните плъхове. Мит е, да. Те са, как се казва? Чистоплътни! Мият се като котки, знаеш, с език. Мишките са шит, серат навсякъде, но плъховете си имат тоалетни. Винаги серат на едно и също място, да.

Тя сочи първо дупето си, после земята, докато казва „серат“. Брит-Мари опитва да я игнорира. Някоя посочва колата на Брит-Мари с бутилката.

– Трябва да си преместиш колата. Ще я уцелят с топката.

Брит-Мари поклаща търпеливо глава.

– Определено не мога да я преместя, колата експлодира, докато я паркирах.

Някоя се засмива. Заобикаля автомобила с инвалидната си количка и вижда вдлъбнатината с форма на футболна топка, оставена във вратата.

– А-а. Удар от камък – ухилва се тя.

– Какво е това? – пита Брит-Мари, приближава се неохотно и зяпва вдлъбнатината.

– „Удар от камък“. Когато автосервизът се обади на застрахователното дружество, казва така. „Удар от камък“ – засмива се Някоя.

Брит-Мари започва да рови в чантата си, търсейки бележника.

– Ха. Мога ли да попитам къде се намира най-близкият автосервиз?

– Тук – отговаря Някоя.

Брит-Мари поглежда скептично. Към Някоя, естествено, не към инвалидната ѝ количка. Брит-Мари не съди хората.

– Вие поправяте коли?

Някоя свива рамене.

– Затвориха сервиза. Правим каквото можем. Но майната му на това! Да ти покажа развлекателния център, а?

Подава плика с ключовете на Брит-Мари. Брит-Мари го взема, поглежда бутилката водка на Някоя и стиска здраво чантата си. После поклаща глава.

– Би било излишно затруднение. Ще се оправя и сама, благодаря.

– Няма да ме затрудни – казва Някоя, движейки небрежно количката напред-назад по чакъла.